Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 25

— Явно попречих — рече Дора и посрещна, без да трепне, изпълнения с гняв поглед на Лейси.

Одри с мъка се изправи, грабна палтото си, мина с подгъващи се колене покрай сестра си и излезе навън в студения чист въздух на нощта.

Маршълт си наля с трепереща ръка чаша вино и я изпи.

— Ако мислиш, че съм влюбен в агънцето, жестоко се лъжеш — каза той. — Ела тук, ще ти призная нещо и трябва да ми повярваш. Има един човек, когото мразя повече от всеки друг на този свят, и този човек е бащата на Одри Бедфорд.

— Тя съвсем не се казва Бедфорд — отвърна Дора.

— Права си. Тя се казва Торингтън, а ти не. С Дан Торингтън сме стари приятели. Имам да уреждам сметки с него и още далеч не съм приключил с тях.

— Баща й е затворник — напомни мрачно Дора.

— Да, доживотен. В Кейптаун. Ако имах по-добър пистолет, щеше да е мъртъв. Но имаше късмет: уцелих го в крака и го осакатих. Ако детективите не го бяха хванали в този миг, с мен щеше да е свършено!

— Ти си оставил да го арестуват? — извика тя.

— Да, аз завеждах тайната служба на „Стриймс Дайъмънд Корпорейшън“ и разкрих, че Дан Торингтън върти малка незаконна търговия с диаманти. Устроих му капан и това е цялата история. Така че бе наказан още по-строго и за това, че стреля по мен.

Ядът на Дора се изпари.

— Всичко това истина ли е, Лейси? — запита тя. — Но как можеш да си отмъстиш на Торингтън, като започнеш любов с дъщеря му?

— Исках да се оженя за нея.

— Да се ожениш! — възкликна Дора. — Но ти казваше, че никога няма да се ожениш.

Той я придърпа до себе си на дивана и заразказва:

— Ето как стоят нещата. Когато навремето Торингтън купуваше диаманти от местните жители, той притежаваше една ферма, наричана граспан. Има хиляди граспани в Южна Африка, но този граспан е разположен край една от реките, които са дали името на „Четиринадесетте потока“. Едва бе пратен в каторгата, когато във фермата му бяха открити диаманти. Това научих съвсем неотдавна, защото мината е била ръководена от адвокатите му Холъм и Кулд и дори днес се казва „Холъм ънд Кулд Майн“. Дан Торингтън значи е милионер, и то умиращ милионер. Откакто съм се върнал в Англия, редовно получавам от един от надзирателите му доклади за неговото състояние и в последното писмо се казва, че той бавно се приближавал към края си.

— Тогава, ако се ожениш за Одри…

Лейси отново се засмя.

— Точно така! Тогава ще съм приказно богат.

— Но ти вече си!

Лицето му помръкна.

— Да, богат съм — заяви той твърдо, — но искам да стана още по-богат.

На вратата се почука.

— Кой е? — извика той раздразнен.

— Един мъж иска да говори с вас, сър. Казва, че е спешно.

— Не мога да приема никого. Кой е все пак?

— Капитан Шенън, сър.

Дора отвори уста в едно ужасено „О-о!“, а после прошепна:

— Не трябва да ме вижда. Откъде да изляза?

— През зимната градина и през двора! — изсъска ядосано Маршълт.

Едва бе успял да я изблъска в тъмната библиотека и да затвори след нея вратата, когато Дик Шенън влезе. Бе облечен във фрак и лицето му не предсказваше нищо добро.

— Трябва да говоря с вас, Маршълт.