Читать «Лице в мрака» онлайн - страница 21

Когато Тонгър затвори външната врата зад гърба му, Шенън се запъти към съседната къща и погледна нагоре към празните й прозорци. Не за пръв път идваше до дома на необикновения господин Малпас, но никога досега не бе искал да говори с него. Потърси звънец и след като не откри такъв, почука на вратата. Нищо не наруши тишината, така че той почука по-силно и се сепна, когато един глас го попита сякаш до самото ухо:

— Кой е?

Огледа се наоколо. Нямаше никаква тайна — в каменната стена до вратата имаше добре прикрит домофон.

— Капитан Шенън от Скотланд Ярд. Искам да говоря с господин Малпас — отговори той.

— Няма да можете! — изръмжа гласът и Дик дочу леко прещракване.

Макар и да почука още няколко пъти, всичко остана спокойно.

12

С такава свобода и благоразположение, с каквито разполагаше Тонгър, можеха да се похвалят малко слуги. Целият горен етаж на къщата му принадлежеше. Там господарят му бе оставил за него спалня, всекидневна и баня и там Тонгър прекарваше по-голямата част от вечерите си, като извършваше безкрайни математически изчисления с помощта на малка рулетка. Амбицията му бе с измислена от него безпогрешна система да хвърли в ужас и отчаяние дирекцията на казиното в Монте Карло.

Тази вечер обаче той се занимаваше с нещо друго, когато чу звънеца в стаята си. Затвори внимателно вратата след себе си, преди да слезе при Лейси Маршълт, който го чакаше нетърпеливо в кабинета си.

— Посрещни госпожа Елтън на задната врата в седем и четиридесет и пет и я доведи тук — каза той. — После откарай колата пред Албърт Хол, паркирай я между другите, докато свърши концертът, след което я докарай отново пред задната врата.

— Не е ли малко опасно след писмото, което получихте от Елтън?

— Какво знаеш за писмото?

— Все едно. Както и да е, прочетох го и ви казвам, че е опасно. Нали не бихте искали да се забъркате в бракоразводно дело?

— А ти ще си свидетел! — присмя се Лейси.

— Много добре знаете, че никога не бих дал показания срещу вас — отвърна Тонгър равнодушно. — Не съм такъв. Но когато тип като Елтън ми пише, че ако още веднъж ме види заедно с жена му, ще ме застреля, то хубаво бих се замислил над тази работа.

— С госпожа Елтън имаме да обсъждаме проблеми на бизнеса — рече студено Маршълт. — Прави каквото ти казах!

— За да послужи колата, чакала през всичкото това време пред Албърт Хол, като доказателство, че госпожа Елтън е изслушала целия концерт! — изхихика Тонгър. — Какво искаше тайния агент? Заради госпожа Елтън ли бе дошъл?

— Глупости! Искаше само да се осведоми за лудия ни съсед. Хубаво, това е всичко! Утре ще вечерям вкъщи и, ако имам късмет, с интересна гостенка.

— Намерихте ли момичето, по чиито следи пуснахте частния детектив? — полюбопитства Тонгър.

— Откъде пък знаеш това? Да, надявам се, че ще дойде. Между другото, няма защо да се появяваш. Прислужницата ще сервира.

— За да внуши доверие на неразумни девици — подхвърли Тонгър, като излезе от стаята.

* * *

Към единадесет и половина той спря колата отново пред задната врата на номер 551, след като бе изпълнил точно заръките на Маршълт. Дора излезе начаса и зае мястото си зад кормилото.