Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 648

След това шествието вече можеше да се строи отново и да се отправи към Бриг Плейс, където ги очакваше сватбена гощавка. И те се върнаха по същия път, по който бяха дошли, като Бънсби получи много шегаджийски поздравления от минувачите за новопридобития си дар божи. Капитанът ги придружи до входната врата и тъй като се почувствува обезпокоен от нежното внимание на мисис Бокъм, която вече беше освободена от всепоглъщащото я задължение — бдителността и усърдието на дамите чувствително намаляха, след като годеникът беше благополучно венчан — и можеше много по-спокойно да проявява интерес към него, побърза да остави шествието и пленника, като с отпаднал глас се извини с някаква делова среща и обеща, че скоро ще се върне. Капитанът имаше и друга причина за своето безпокойство. Той с угризение на съвестта си мислеше, че пръв е съдействувал за хващането на Бънсби в капана, въпреки че съвсем не беше допускал подобно нещо, тъй като безгранично вярваше в способността на философа да се измъква от всякакви положения.

Капитанът не можеше и да допусне, че би могъл да се върне пак при стария Сол Джилс и дървения мичман, без да се отбие да попита за здравето на мистър Домби, въпреки че къщата, в която лежеше болният, беше далеч извън Лондон, където започваха ливадите. И така, когато се умори, той се качи на един файтон и весело измина разстоянието дотам.

Щорите бяха спуснати и къщата беше така смълчана, че капитанът се побоя да почука. Но като долепи ухо до вратата, той дочу тихи гласове отвътре, почука леко и му отвори мистър Тутс. Мистър Тутс и съпругата му всъщност току-що бяха пристигнали, след като най-напред се бяха отбили при дървения мичман да търсят капитана, откъдето бяха отправени на този адрес.

Още с пристигането си мисис Тутс беше грабнала детето от нечии ръце, взела го беше в прегръдките си, седнала на стълбите и започнала да го притиска към гърдите си и да го милва. Флорънс стоеше наведена до нея и едва ли някой можеше да каже кого прегръща и целува мисис Тутс повече — майката или детето, и коя от двете е по-нежна — Флорънс към мисис Тутс, мисис Тутс към Флорънс или и двете заедно към детето. Те бяха въплъщение на радост и обич.

— Много ли е болен баща ви, моя скъпа, мила мис Флой? — попита Сузан.

— Много, много е болен — отговори Флорънс. — Но, Сузан, ти не бива да се обръщаш към мен както преди. А това какво е? — И Флорънс докосна смаяно дрехите й. — Старата ти рокля, скъпа? Старата ти шапка, къдрици и всичко останало?

Сузан избухна в плач и обсипа с целувки малката ръка, която я докосваше с такова недоумение.

— Скъпа моя мис Домби — каза мистър Тутс и пристъпи напред, — аз ще ви обясня всичко. Тя е най-необикновената жена. Такива като нея са малко. Тя винаги е казвала още преди да се оженим, и го твърди до ден-днешен, че когато и да се върнете, тя ще дойде при вас, облечена в същата рокля, с която ви е служила, от страх да не би да ви се стори чужда или да не би да не я харесате както преди. Аз самият се възхищавам от тази рокля — добави мистър Тутс. — Аз я обожавам, когато носи точно тази рокля. Моя скъпа мис Домби, тя отново ще бъде вашата прислужница, вашата бавачка и всичко друго, което някога е била за вас. И нещо повече дори. Тя не се е променила. Но, Сузан, мила — обърна се към нея мистър Тутс, който беше говорил с много чувство и възхищение, — всичко, което искам от теб, е да не забравяш лекаря и да не се преуморяваш.