Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 644

— Помирили са се! — запляска с ръце мисис Тутс.

— Скъпа — прекъсна я мистър Тутс, — моля те да не се преуморяваш. Моля те, спомни си какво каза лекарят. Капитан Джилс пише… всъщност той не пише, но от това, което разбирам, той иска да каже… че мис Домби е отвела нещастния си баща от старата му къща и го е прибрала там, където живеят сега с Уолтър, че той лежи тежко болен… и се предполага, че е на смъртно легло, а тя се грижела за него денонощно.

Мисис Тутс горчиво зарида.

— Моя скъпа Сузан — започна да я увещава мистър Тутс, — моля те, моля те, ако, разбира се, можеш в този момент, да си спомниш какво каза лекарят. Ако не можеш, тогава няма никакво значение… но моля те, постарай се да си спомниш!

Съпругата му, която изведнъж си беше припомнила старите лавици, започна така трогателно да го моли да я заведе при ненагледната й любимка, при малката й господарка, при любимото й същество и други неща от този род, че мистър Тутс, преизпълнен с дълбоко съчувствие и възхищение, прие на драго сърце и те решиха да тръгнат веднага, за да се явят лично в отговор на писмото на капитана.

По някакво стечение на обстоятелствата, по някакво необяснимо съвпадение, същия този ден, когато мистър и мисис Тутс потеглиха към капитана, той се беше озовал в един пищен брачен кортеж, но в него той не беше главното действуващо лице. Всичко беше станало съвсем случайно по следния начин:

След като за свое безгранично удоволствие беше зърнал Флорънс и бебето й и дълго разговарял с Уолтър, капитанът беше тръгнал да се поразходи, тъй като смяташе, че му е необходимо да размисли сам върху превратностите на съдбата и мъдро да поклати колосаната си шапка, разсъждавайки за разорения мистър Домби, към когото неговата благородна и простодушна душа проявяваше дълбоко съчувствие. Капитанът може би щеше да потъне в дълбока печал поради нещастието на този джентълмен, ако не беше мисълта за бебето. Всеки път, когато си спомнеше за него, той изпитваше такова удоволствие, че се смееше с глас на улицата, и неведнъж, поддал се на своя възторг, за голямо учудване на минувачите подхвърляше високо и улавяше във въздуха твърдо колосаната си шапка. Честото редуване на светлина и сянка, предизвикано от размишленията върху тези два коренно различни въпроса, беше мъчително за капитана и той реши, че му е необходима дълга разходка, за да си възвърне душевното равновесие. А тъй като приятните асоциации играят голяма роля за това, той избра като място за своята разходка стария си квартал — там можеха да се видят мачти, гребла, гравьори, майстори на корабни сухари, носачи на въглища, котли за катран, моряци, канали, докове, подвижни мостове и други успокоително действуващи неща.

Този спокоен пейзаж и особено Лаймхаус Хол и околността оказаха такова силно успокояващо въздействие върху капитана, че той продължи разходката си напълно възвърнал душевния си мир и всъщност вече си доставяше наслада на душата, тананикайки си съвсем тихичко баладата за Прекрасната Пег, когато, завивайки зад ъгъла, се озова право срещу едно триумфално шествие, при вида на което се вцепени и онемя.