Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 642

— Естествено — каза мистър Фидър.

— И така — не спираше мистър Тутс, — аз действувах на своя глава. Благословен да е денят, в който го сторих! Фидър! Никой освен мен не може да знае така добре умствените възможности на тази жена. И ако някога обърнат внимание на правата на жената и други неща от този род, това ще стане благодарение на нейния изключителен интелект. Сузан, скъпа — възкликна мистър Тутс, като погледна внезапно иззад завесата, — умолявам те да не се преуморяваш.

— Но, мили — отговори мисис Тутс, — аз само приказвах.

— Моля те, любима — пак повтори мистър Тутс, не се преуморявай. Наистина трябва да внимаваш. Скъпа моя Сузан, недей да се преуморяваш. Толкова лесно се вълнува — обърна се мистър Тутс към мисис Блимбър — и тогава съвсем забравя съветите на лекаря.

Мисис Блимбър тъкмо втълпяваше на мисис Тутс необходимостта да се пази, когато мистър Фидър, бакалавърът на хуманитарните науки, й предложи ръката си и я поведе надолу към каретите, които чакаха, за да ги откарат до църквата. Доктор Блимбър придружи мисис Тутс, мистър Тутс придружи прекрасната младоженка, около чиито проблясващи очила пърхаха като пеперуди две малки шаферки, целите в тюл. Братът на мистър Фидър, мистър Алфред Фидър, магистърът на хуманитарните науки, беше тръгнал преди тях, за да се заеме с официалните си задължения.

Ритуалът премина възхитително. Корнелия, със своите щръкнали къдрички, се държа, както би казал Петела, много хладнокръвно, а доктор Блимбър я предаде на младоженеца с решителността на човек, отдавна наумил си да го стори. Най-много страдаха малките шаферки, облечени в тюл. Мисис Блимбър също се беше разчувствувала, но с мярка, и на връщане от църквата тя каза на преподобния мистър Алфред Фидър, магистъра на хуманитарните науки, че ако можела да види и Цицерон в неговото уединение в Тускул, тогава вече всичките й желания щели да се изпълнят.

Последва гощавка за същия ограничен състав и по време на тази гощавка настроението на мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, беше великолепно и така се предаде на мисис Тутс, че на няколко пъти чуха мистър Тутс да прави забележки през масата: „Мила моя Сузан, не се преуморявай!“ Най-хубавата част от гощавката беше, когато мистър Тутс почувствува, че негов дълг е да поднесе приветствие, и въпреки поредицата телеграфични знаци, изпратени от мисис Тутс с цел да го разубедят, той за първи път в живота си се изправи да държи реч.

— Наистина — започна мистър Тутс — в тази къща, в която беше направено всичко възможно, за да… за да объркат мозъка ми — което няма никакво значение в случая и за което аз не виня никого, — с мене винаги са се отнасяли като с член на семейството на доктор Блимбър, аз имах собствено бюро за доста дълго време… и аз не мога… да позволя… моя приятел Фидър да…