Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 640

— Джентълмени, когато нашият приятел Цинцинат се оттеглил от работа и се уединил в своето имение, той не представил на сената нито един римлянин, когото би пожелал да назове свой приемник. Но тук има един римлянин — и доктор Блимбър постави ръка на рамото на мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, adolescens imprimis gravis et doctus102. — джентълмени, когото аз, оттеглящият се Цинцинат103 искам да представя на своя сенат като ваш бъдещ диктатор. Джентълмени, ще продължим заниманията си на 25-о число следващия месец под ръководството на мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки.

След тази реч (доктор Блимбър предварително бе уведомил родителите и най-учтиво им бе обяснил всичко) младите джентълмени започнаха да ръкопляскат, а мистър Тозър, от името на всички, веднага поднесе на доктора сребърна мастилница, придружена от едно приветствие, съдържащо петнадесет латински и седем гръцки цитата, което предизвика всеобщо недоволство и завист сред по-младите джентълмени. Те си казваха: „О, да! Това е чудесен случай за тази антика Тозър, но нали не сме събирали пари, за да може тази антика Тозър да се изфука? Защо пък трябваше да я поднесе точно тази антика Тозър, а не някой друг? Мастилницата не беше само от него. Защо трябваше да намесва общия подарък?!“ Мърмореха и други работи в израз на възмущение, но като че ли най-голяма утеха от всичко им доставяше да го наричат „тази антика Тозър“.

На младите джентълмени не беше казана нито дума, не беше направен и намек дори за предстоящ брак между мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, и прекрасната Корнелия Блимбър. Доктор Блимбър повече от всички останали се стараеше да изглежда така, като че ли нищо не би могло да го учуди повече от подобно нещо. И въпреки всичко младите джентълмени до един отлично знаеха за предстоящия брак и когато потеглиха към своите близки и приятели, се сбогуваха с мистър Фидър със страхопочитание.

Най-съкровените въжделения на мистър Фидър се бяха сбъднали. Докторът беше решил да измаже къщата отвън, да й направи цялостен ремонт, да му предаде работата и Корнелия. Боядисването и ремонтът започнаха още в деня, когато младите джентълмени си заминаха, и ето че дойде и денят на сватбата. Корнелия, с нови очила, очакваше да я отведат до олтара на Хименей.

Докторът със своите учени крака, мисис Блимбър със своето виолетово боне, мистър Фидър, бакалавърът на хуманитарните науки, с дългите си пръсти и четинеста коса, братът на мистър Фидър, преподобният Алфред Фидър, магистър на хуманитарните науки, който щеше да извърши сватбения обред, се бяха събрали в гостната, а Корнелия, която въпреки портокаловите цветчета изглеждаше както и преди малко изцедена, но очарователна, току-що беше слязла при тях с шаферките, когато вратата се отвори и късогледият млад мъж оповести с висок глас:

— МИСТЪР И МИСИС ТУТС!

След тези думи се появи мистър Тутс, много напълнял, под ръка с една дама с блестящи черни очи, хубаво и изискано облечена.