Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 641

— Мисис Блимбър — каза мистър Тутс, — позволете ми да ви представя съпругата си.

Мисис Блимбър беше щастлива да се запознае с нея. Мисис Блимбър се държеше малко снизходително, но много любезно.

— И тъй като вие ме познавате отдавна — продължи мистър Тутс, — искам да ви уверя, че тя е една от най-забележителните жени на света.

— Но, мили! — започна да протестира мисис Тутс.

— Кълна ви се! Точно такава е — настояваше мистър Тутс. — Аз… аз ви уверявам, мисис Блимбър, че тя е една наистина необикновена жена.

Мисис Тутс весело се засмя и мисис Блимбър я отведе при Корнелия. След като поднесе своите поздравления на младоженката, след като се поклони на бившия си учител, който във връзка със семейното му положение подхвърли: „Е, Тутс, е, Тутс! И така, ти вече също си един от нас, а, Тутс?“, мистър Тутс се оттегли с мистър Фидър, бакалавъра на хуманитарните науки, в нишата на прозореца.

Мистър Фидър, бакалавърът на хуманитарните науки, беше в отлично настроение и с жест на професионален боксьор тупна мистър Тутс с юмрук по гърдите.

— Е, стари любовнико! — засмя се мистър Фидър. — Е! Та така с нас! Хванаха ни в капана, а? Изпяхме си песента.

— Фидър — отговори мистър Тутс, — желая ти щастие. Моето единствено желание е и ти да си така… така честит в семейния живот, както съм и аз.

— Аз не забравям своите стари приятели, както виждаш — каза мистър Фидър. — Аз ги каня на своята сватба, Тутс.

— Фидър — сериозно отговори Тутс, — истина е, че имаше някои обстоятелства, които ми попречиха да ти пиша, преди официално да съм сключил брака. Първо, аз се държах като животно с теб по отношение на мис Домби и знаех, че ако те поканя на своята сватба, ти естествено щеше да помислиш, че се женя за мис Домби, което щеше да предизвика ред обяснения, а кълна ти се, че в този критичен момент това щеше да ме довърши. Второ, сватбата беше в строго интимен кръг — присъствуваше само един наш приятел, който е капитан на… не знам точно на какво — продължи мистър Тутс, — но това няма никакво значение. Фидър, надявам се, че като ти писах за всички събития преди заминаването ни с мисис Тутс за чужбина, аз изпълних дълга си към нашето приятелство.

— Тутс, момчето ми — каза мистър Фидър и стисна ръцете му, — аз просто се шегувах.

— А сега, Фидър — каза мистър Тутс, — бих искал да зная какво е мнението ти за съюза, който съм сключил.

— Прекрасен е!

— За тебе е прекрасен, така ли, Фидър? — попита тържествено мистър Тутс. — А представяш ли си колко прекрасен е за мен? Защото ти никога няма да можеш да разбереш колко необикновена жена е тя.

Мистър Фидър беше готов да приеме това на доверие, но мистър Тутс поклати отрицателно глава и не искаше и да чуе, че това е достатъчно.

— Разбираш ли — започна мистър Тутс, — това, което исках да притежава моята съпруга, казано накратко, беше ум. Пари, Фидър, аз имах. Ум аз… аз нямах кой знае колко.

Мистър Фидър промърмори:

— Е, имаше, имаше, Тутс!

Но мистър Тутс настояваше:

— Не, Фидър, нямах. Защо да крием това? Ня-мах. Но веднага разбрах, че тя има — каза мистър Тутс и посочи с ръка към жена си, — и то в изобилие. Не се намери нито един роднина, който да се противопостави на брака ми, нито да се засегне от това, че тя има по-ниско обществено положение, защото аз нямам роднини. Никога не съм имал някой, който да се интересува от мен, освен настойника ми, а него, Фидър, аз винаги съм смятал за пират и корсар. Ето защо, нали разбираш, малко вероятно беше — продължи мистър Тутс — да поискам неговото мнение.