Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 639

Малко след това мис Токс си сложи бонето и шала, Поли направи същото, а Роб прегърна майка си и тръгна след новата си господарка. Очите на Поли го изпратиха с такова възхищение и надежда, че около фенерите заиграха бляскави кръгчета. След това Поли изгаси свещта, остави ключа в близката кантора за недвижими имоти и забърза към дома си, като предвкусваше радостните крясъци, които неочакваното й появяване щеше да предизвика. Голямата къща, мълчалив свидетел на толкова промени и страдания, се извисяваше навъсена на улицата, мрачна и няма. А биещото на очи съобщение, че тази прекрасна фамилна собственост се дава под наем, стряскаше всички по-любопитни погледи.

Глава LX

Предимно сватбена

Горе-долу по това време се бе вече състоял големият бал, устройван два пъти годишно от доктор и мисис Блимбър, за който те отправяха покана към всички млади джентълмени, обучавани в това благородно заведение, да ги удостоят с присъствието си на ранното тържество от 19,30 ч., където се танцуваше кадрил. И младите джентълмени, без никакви непристойни прояви на лекомислие, се бяха отправили към домовете си, преситени от наука. Мистър Скетълс беше заминал за чужбина, за да краси завинаги родителския си дом, тъй като баща му, сър Барнет Скетълс, със своите прославени маниери си беше спечелил дипломатически пост и сега заедно с лейди Скетълс изпълняваше почетните си задължения за голямо задоволство дори на своите собствени съотечественици, а това се считаше едва ли не за чудо. Мистър Тозър, вече млад мъж с величествена осанка и ботуши до коленете, беше така погълнат от древността, че познанията му по английски не се различаваха много от тези на истински древен римлянин — едно постижение, което предизвикваше най-нежни чувства у милите му родители и караше майката и бащата на мистър Бригс (чието образование приличаше на претъпкан и така лошо подреден багаж, че той никога не можеше да извади нищо от това, което му трябваше) „със смирена почит да скланят чело“101. Плодът, събиран с толкова труд от дървото на познанието от въпросния джентълмен, всъщност беше подложен на такова пресоване, че се беше превърнал в една интелектуална киселица и от първоначалната големина и аромат на ябълката не беше останало нищо. А младият Бидърстоун, върху когото форсиращата система имаше по-благоприятен и често срещан ефект — щом форсиращият апарат прекъснеше въздействието си, всякаква следа от системата напълно се заличаваше, — беше в много по-изгодно положение. На борда на кораба, на път за Бенгалия, той установи, че забравя всичко с такава възхитителна скорост, че беше твърде съмнително дали ще се задържи в главата му до края на пътешествието дори склонението на съществителните имена.

Рано в деня на бала, когато доктор Блимбър, спазвайки установения ред, трябваше да се обърне към младите джентълмени с думите: „Джентълмени, ще продължим заниманията си на 25-о число следващия месец“, той се отклони от установения ред и каза: