Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 638

Едва тогава мис Токс и Поли излязоха от своето скривалище и заплакаха от радост. След това те с голямо старание опаковаха дрехите му, книгите му и всичко останало и ги предадоха на хората, които Флорънс беше изпратила още същата вечер да ги приберат. А след това изпиха по една последна чаша чай в опустялата къща.

— И така, Домби и Син, както забелязах някога по един тъжен повод — каза мис Токс в заключение на безброй спомени, — се оказа всъщност дъщеря, Поли.

— И то добра дъщеря — добави Поли.

— Права си — съгласи се мис Токс — и ти прави чест, че ти винаги си й била приятелка, дори когато тя беше още момиченце. Ти, Поли, й беше приятелка много преди мен — продължи мис Токс. — Ти си една добра душа. Робин!

Мис Токс се обърна към един младеж с кръгла глава, очевидно непреуспял и с унил вид, който седеше в другия ъгъл. При ставането му се разкриха фигурата и чертите на Точиларя.

— Робин — започна мис Токс, — току-що казах на майка ти, както може би вече чу, че тя е една добра душа.

— Така е, мис — потвърди с известно чувство Точиларя.

— Добре, Робин — каза мис Токс, — радвам се да чуя, че и ти го признаваш. Тъй като ти горещо молиш да те подложа на една проверка, като те взема за свой прислужник, за да възстановим твоето добро име, аз ще използувам този необикновен случай, за да кажа, че се надявам ти никога вече да не забравяш, че имаш и винаги си имал добра майка, и да положиш всички усилия да се държиш така, че да бъдеш утеха за нея.

— Заклевам се, че ще се постарая, мис — отвърна Точиларя. — Преживял съм доста неща и моите намерения сега, мис, както на всеки чиляк…

— Ще трябва да те накарам да забравиш тази дума, Робин — учтиво го прекъсна мис Токс.

— С ваше позволение, мис, като на всеки човек…

— Благодаря ти, Робин — отговори мис Токс, — но аз бих предпочела думата индивид.

— Като на всеки индивид… — каза Точиларя.

— Много по-добре — със задоволство го похвали мис Токс, — далеч по-изразително.

— … са почтени — продължи Роб. — Ако аз не бях учил за точилар и ако не бяха ме направили такъв, мис, майко, което беше едно нещастно обстоятелство за толкова млад чи… индивид…

— Много добре, наистина — одобрително кимна мис Токс.

— … и ако птичките не бяха ме отклонили от правия път и ако след това не бях попаднал на тази лоша служба — продължаваше Точиларя, — мисля, че може би щях повече да напредна в живота. Но никога не е късно за един…

— Ин… — подсказа мис Токс.

— … дивид — довърши Точиларя — да се поправи и аз се надявам да се поправя, мис. С любезната ви помощ и проверка. Майко, поздрави баща ми от мое име и целуни братята и сестрите ми.

— Наистина, много се радвам да чуя това — забеляза мис Токс. — Ще хапнеш ли малко хляб и масло с чаша чай, преди да тръгнем, Робин?

— Благодаря ви, мис — отговори Точиларя и веднага пусна в действие собствените си наточени зъби по такъв забележителен начин, като че ли го бяха държали на съвсем оскъдна дажба доста дълго време.