Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 624

Глава LIX

Възмездието

Отново са настъпили промени в голямата къща на дългата мрачна улица, където Флорънс прекара своето детство и много самотни години. Това е все същата голяма къща, която не пропуска вятър и студ и покривът й не тече, в нея няма счупени прозорци, нито рушащи се стени. И въпреки това тя е развалина и плъховете бягат от нея.

Мистър Таулинсън и цялата прислуга отначало не вярват на неясните слухове, които дочуват. Готвачката казва, че доверието на нашите хора не можело да бъде разклатено толкова лесно, слава богу, а мистър Таулинсън очаква по-скоро да чуе, че Английската банка ще фалира или че кралските бижута от Лондонската кула ще се разпродават. Но след това идва държавният вестник и мистър Пърч, а мистър Пърч довежда и мисис Пърч, за да обсъдят всичко това в кухнята и да прекарат една приятна вечер.

Когато вече няма никакво съмнение по този въпрос, главната грижа на мистър Таулинсън е дълговете да се окажат една закръглена сума — не по-малко от сто хиляди лири. Мистър Пърч обаче не смята, че сто хиляди лири ще ги покрият. Жените, начело с мисис Пърч и готвачката, често повтарят „сто хи-ля-ди лири“ с такова задоволство, като че не премятат думите с езика си, а на ръка. Прислужницата, вторачила поглед в мистър Таулинсън, казва, че би желала да има една стотна част от тази сума, за да дари с нея своя избраник. Мистър Таулинсън, още незабравил старата обида, е на мнение, че един чужденец едва ли ще знае какво да прави с толкова много пари, освен ако не ги пръсне за бакенбардите си, и тази горчива ирония кара прислужницата да се оттегли, обляна в сълзи.

Но тя не отсъствува дълго, защото готвачката, която се слави със своето изключително добродушие, казва, че каквото и да правят, сега те трябва да се държат здраво един за друг, Таулинсън, защото не се знае дали скоро няма да ги разделят. В тази къща те са преживели (както казва готвачката) едно погребение, една сватба и едно бягство и нека да не се разправя после, че в момент като настоящия са имали разногласия. Тази вълнуваща реч оказва огромно въздействие върху мисис Пърч и тя заявява открито, че готвачката била ангел. Мистър Таулинсън отговаря на готвачката, че той бил далеч от мисълта да попречи на това хубаво намерение, което би желал да види осъществено. Той се оттегля да търси прислужницата и скоро се връща с младата дама под ръка и осведомява кухнята, че се е шегувал за чужденците и че те с Анна са решили да делят радости и скърби и да се заловят с обичайната продажба на зеленчуци, подправки и пиявици на Оксфорд Маркет, където с радост щели да очакват тяхното любезно благоволение. Това съобщение се приема с шумно одобрение. Мисис Пърч, чийто дух се пренася в бъдещето, тържествено шепне на ухото на готвачката — „момичета“.

И дума не може да става нещастие в семейството да мине без трапеза в долните помещения. И така, готвачката забърква едно-две пикантни неща за вечеря, а мистър Таулинсън приготвя салата от раци по случай същото знаменателно събитие. Дори мисис Пипчин, развълнувана от случая, иззвънява със звънчето си и изпраща долу нареждане, че желае да получи за вечеря онова малко парченце от момици, което е останало, но то трябва да й се стопли и да се изпрати на поднос заедно с четвърт чашка подгряно шери, защото се чувствувала неразположена.