Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 626

Докато трае всичко това, съветът долу е в пълен състав и тъй като няма какво да прави, върши наистина гастрономически подвизи. Най-накрая един ден всички биват призовани вкупом в стаята на мисис Пипчин и прекрасната перуанка се обръща към тях така:

— Вашият господар има финансови затруднения — казва грубо мисис Пипчин. — Предполагам, че знаете вече.

Мистър Таулинсън, който говори от името на всички, признава, че този факт им е известен.

— Не се съмнявам, че се оглеждате вече за ново местенце — казва мисис Пипчин и заканително клати глава.

Един писклив глас възкликва отзад:

— Така както и вие за себе си.

— Така ли мислите, нагла госпожо? — пита гневната Пипчин и пламналите й очи се стрелват над главите отпред.

— Да, така мисля, мисис Пипчин — отговаря готвачката и излиза напред. — И какво от това, моля?

— Ами тогава можеш да си вървиш веднага, щом искаш — отговаря мисис Пипчин. — И колкото по-скоро, толкова по-добре. Надявам се повече да не ти видя очите.

След тези думи сърцатата Пипчин изважда една платнена торба, отброява заплатата й до този момент плюс едномесечен аванс и здраво стиска парите, докато разписката не е подписана до последната завъртулка. Едва тогава тя ги пуска с неудоволствие. Мисис Пипчин повтаря тази процедура, докато се разплати с всички членове на домакинството.

— А сега тези, които искат, могат да си вървят — казва мисис Пипчин. — Всички, които желаят, могат да останат тук за около една седмица на издръжка и да помогнат. Всички с изключение на тази повлекана, готвачката — допълва избухливата мисис Пипчин. — Тя да си върви веднага.

— Тя точно това и ще направи! — казва готвачката. — Желая ви всичко хубаво, мисис Пипчин, и искрено бих искала да мога да ви направя комплимента, че имате приветлива външност.

— Махай се! — тропва с крак мисис Пипчин.

Готвачката се понася навън с достолепен вид на благодетелка и това вбесява мисис Пипчин. Скоро и останалите членове на конфедерацията се присъединяват към нея долу, под стълбите.

Там мистър Таулиисън казва, че най-напред ще си позволи да предложи една малка закуска, а през време на закуската той би желал да внесе едно предложение, подходящо според него за положението, в което са изпаднали. Закуската е сервирана и изядена с апетит, а предложението на мистър Таулинсън се свежда до това, че щом готвачката трябва да напусне, то ние трябва да сме верни на самите себе си, защото никой няма да ни бъде верен. Те са прекарали в тази къща дълго време и много са се старали да живеят сговорно. (На това място готвачката казва прочувствено: „Слушайте! Слушайте!“, а мисис Пърч, която пак е тук и е сита до гуша, лее сълзи.) И той мисли, че в настоящия момент общото чувство трябвало да бъде: „Или всички, или никой!“ Прислужницата е силно развълнувана от това благородно чувство и оживено го подкрепя. Готвачката казва, че според нея то е правилно и се надява да е изказано от чувство за дълг, а не само от уважение към нея. Мистър Таулинсън потвърждава — да, от чувство за дълг; и сега, когато е принуден да изрази своето мнение, той открито може да заяви, че не смята за благоприличие да се остане в една къща, където ще има търг и други неща от този род. Прислужницата е уверена в това и като доказателство разказва как едни непознат мъж с каскет пожелал да я целуне на стълбите днес сутринта. При тези думи мистър Таулинсън се надига от стола си, за да потърси и „смаже“ този грубиян, но дамите го задържат и го умоляват да се успокои и да размисли, че много по-лесно и по-благоразумно е да напусне веднага мястото, където се разиграват такива непристойни сцени. Мисис Пърч разглежда случая в нова светлина и дори доказва, че от деликатност към мистър Домби, който се е затворил в своите стаи, е наложително да се оттеглят незабавно.