Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 612

Годината изтече и прочутата фирма рухна.

Един летен ден, почти една пълна година след венчавката в черквата в Сити, на борсата започнаха да се носят слухове и да се шушука за голям фалит. Един студен, надменен човек, добре познат там, не присъствуваше, нито пък имаше свой представител. На другия ден навсякъде се разпространи мълвата, че фирмата „Домби и Син“ е преустановила финансовите операции, а на по-следващия ден излезе списък с имената на банкрутиралите, начело на който стоеше името на въпросната фирма.

Обществото сега наистина бе много заето с коментари и имаше какво да каже по този повод. То бе едно наивно-доверчиво общество, с което се бяха отнесли лошо. В него не съществуваше никакъв друг вид фалит. Не съществуваха в него видни особи, открито търгуващи с падналите акции на религията, патриотизма, добродетелността, честта. В него нямаше в обръщение нищо, което да не струва пари и с което някой да не живее доста добре, обещавайки да заплати богато и с добри дела бог знае от какъв източник. То не познаваше никакви други нужди освен нуждата от пари. Обществото бе наистина много разгневено, а най-много от всички негодуваха тези, които в един по-лош свят биха могли самите те да се окажат банкрутирали търговци, прикриващи се с лъжи и преструвки.

Появи се нов повод за безпътен живот за тази играчка в ръцете на съдбата — прислужника мистър Пърч! Очевидно участта на мистър Пърч бе непрестанно да се събужда и да разбира, че се е прочул98. Може да се каже, че едва вчера той се бе върнал отново към личния си живот след известността, създадена му от бягството и последвалите го събития, и сега вече стана още по-прочут — благодарение на фалита. Достатъчно беше само мистър Пърч да слезе от своята поставка в кантората — оттам той наблюдаваше непознатите физиономии на счетоводителите и другите лица, появили се на мястото на почти всички предишни служители — и да излезе на двора или пък да отиде не по-далеч от кръчмата „Кралският герб“, за да бъде засипан с безброй въпроси, сред които неизменно бе и интригуващият въпрос какво щял да пие. И тогава мистър Пърч започваше да говори за часовете на голяма тревога, които те двамата с мисис Пърч са преживели в Болс Понд, когато първи усетили, че „нещата не вървят на добре“. Тогава мистър Пърч разправяше на зяпналите слушатели, снишавайки глас, сякаш в съседното помещение лежеше непогребаният труп на починалата фирма, как мисис Пърч първа отгатнала, че нещата не вървят на добре, когато чула него (Пърч) да стене в съня си: „Дванайсе шилинга и шест пени на лира, дванайсе шилинга и шест пени на лира!“ Той предполагал, че тази проява на сомнамбулизъм се дължала на впечатлението, което му направило неузнаваемото лице на мистър Домби. Тогава той им разказваше как веднъж казал: „Мога ли да си позволя дързостта да ви попитам, сър, дали нещо не ви тежи на сърцето?“, а мистър Домби отвърнал: „Мой предани Пърч… но не, това не може да бъде!“ и след тези думи се хванал за главата и рекъл: „Остави ме, Пърч!“ Накратко казано, в такива случаи мистър Пърч, станал жертва на поста, който заемаше, разправяше всевъзможни небивалици, като се разчувствуваше до сълзи от трогателните си измислици и искрено вярваше, че вчерашните лъжи, повторени днес, звучат по-близо до истината.