Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 613

Мистър Пърч неизменно приключваше тези беседи със смирената забележка, че, разбира се, каквито и подозрения да е имал той (сякаш някога е могъл да има подозрения!), не би било редно от негова страна да не оправдае доверието, нали така? Според мнението на слушателите (сред тях никога не присъствуваше кредитор) подобно разсъждение му правело голяма чест. По този начин той обикновено оставяше добри впечатления след себе си и се връщаше със спокойна съвест на своята поставка, откъдето отново наблюдаваше непознатите физиономии на счетоводителите и другите лица, които така свободно се ровеха в големите тайнства — счетоводните книги. Също така той от време на време отиваше на пръсти в празната стая на мистър Домби и разбъркваше въглените в камината или пък отиваше до вратата да подиша чист въздух, да си побъбри унило с някой случайно отбил се познат или да окаже редица дребни услуги на главния счетоводител, за да спечели благоразположението му — с негово съдействие мистър Пърч се надяваше да бъде назначен като прислужник в дружеството за осигуряване против пожар, след като делата във фирмата бъдат окончателно ликвидирани.

За майор Багсток фалитът представляваше истинско бедствие. Майорът не беше от тези, които се тревожат за близките си — вниманието му изцяло бе съсредоточено върху Дж. Б., — нито пък бе от хората, проявяващи бурни чувства (като се изключат чисто физическите прояви — пъшкане и задушаване). Той обаче толкова се бе хвалил в клуба със своя приятел Домби, толкова го бе превъзнасял пред всички членове на клуба и, изтъквайки непрестанно несметните му богатства, ги бе карал да се чувствуват нищожества, че членовете на клуба изпитваха задоволство да му отмъстят (напълно човешка реакция), като го питаха с привидна голяма загриженост дали е могло да се предвиди подобно страхотно разорение и как го приемал неговият приятел мистър Домби. Майорът придобиваше морав цвят от тези въпроси и отвръщаше, че светът бил станал много лош, сър; Джоуи уж знаел едно-друго, но бил измамен като хлапак, сър; че ако някой бил му казал предварително за всичко това, сър, на него, Дж. Багсток, когато заминавал с Домби за чужбина, за да търсят негодника из цяла Франция, Дж. Багсток щял да му се изсмее… ей богу, щял да му се изсмее, сър! Джо бил измамен, сър, подлъган, изигран, заслепен, но отново прогледнал и добре си отварял вече очите, та сега дори и собственият баща на Джо да се вдигне утре от гроба, сър, той не би дал назаем дори едно пени на стария хитрец, а щял да му заяви, че неговият син Джош бил твърде стара кримка, за да бъде измамен повторно, сър! Че той, Дж. Б., бил станал подозрителен, свадлив, капризен и уморен неверник, сър! И че ако било съвместимо с достойнството на суровия и непреклонен стар майор от старата школа, който е имал честта да бъде лично познат на техни кралски височества покойния херцог Кентски и покойния херцог Йоркски и да бъде възхваляван от тях — и така, ако било съвместимо с неговото достойнство да потърси убежище в бъчва и да заживее в нея, ей богу, сър, той още утре щял да се настани в някоя бъчва на Пал Мал99, за да покаже презрението си към човечеството!