Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 614

Всички тези речи в различни вариации бяха съпроводени от множество апоплектични симптоми, силно въртене на главата и бясно ръмжене — израз на неговата обида и негодувание — и по-младите членове на клуба правеха догадки, че той е вложил пари във фирмата на своя приятел Домби и е понесъл загуби. По-опитните и проницателни хитреци обаче, които добре познаваха Джо, изобщо не допускаха подобно нещо. Злочестият туземец, неизразил никакво мнение, изживявате големи мъки. Той бе не само подложен на морален тормоз — чувствата му ежечасно бяха обстрелвани от майора, докато не станаха на решето, — но и на физически — тялото му бе в непрестанно напрежение поради честото удряне и блъскане. В продължение на цели шест седмици след фалита клетият другоземец живя под несекващ град от събувалки и четки.

Три неща хрумнаха на мисис Чик във връзка с ужасната превратност на съдбата. Първото бе, че тя изобщо не може нищо да проумее. Второто — че брат й не е направил достатъчно усилие. Третото — че ако тя бе поканена на вечеря в деня на първия прием, не би се стигнало до тази превратност. Тя още тогава била заявила това.

Каквито и мнения да бяха изложени по този въпрос, ни едно от тях не бе в състояние да отмени нещастието, да го облекчи или утежни. Стана известно, че фирмата ликвидира своите дела с най-голяма възможна изгода за заинтересуваните лица, а мистър Домби доброволно се отказва от цялото си имущество и не проси от никого снизходителност. Стана известно, че изобщо не може да се говори за подновяване на търговските операции, тъй като той не желае да води никакви приятелски преговори, имащи за цел да се стигне до подобен компромис, и че се отказва от всякакви почетни и отговорни постове, които е заемал в качеството си на лице, ползуващо се с уважение в търговския свят. Някои твърдяха, че той умира, други — че го е обзело кротко безумие, но всички бяха единодушни, че с него е свършено като човек.

Служителите във фирмата се разпръснаха, след като си устроиха малък банкет в знак на съболезнование, който бе оживен от весели песни и премина чудесно. Някои от служителите се настаниха на служба в странство, втори постъпиха в други фирми на страната, трети, внезапно спомнили си с обич за свои родственици в провинцията, се отправиха към тях, а четвърти дадоха обявление във вестниците, че търсят работа. От всички служащи във фирмата остана единствено мистър Пърч, който седеше на своята поставка и наблюдаваше счетоводителите или пък слизаше оттам, за да спечели благоразположението на главния счетоводител, който щеше да го назначи в дружеството за осигуряване против пожар. Кантората скоро стана мръсна и придоби запуснат вид. Главният продавач на пантофи и нашийници за кучета, чийто дюкян се намираше на ъгъла в двора, би се позамислил дали е благоразумно вече да допира периферията на шапката си с показалеца, в случай че се появи мистър Домби. А носачът, скрил ръце под бялата си престилка, изнасяше чудесни нравоучителни речи за самолюбието, което според него трябвало да се римува с думата гибел.