Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 610

Странно очарование се излъчва от дома и от стаята, където толкова често седяха заедно, а сега е съвсем опустяла. Това очарование засилва, но и успокоява болката от раздялата. Когато мистър Тутс идва вечерта, той казва на Сузан Нипър, че никога не му е било толкова мъчно и все пак в тази мъка има нещо сладостно. Той се изповядва пред Сузан Нипър, когато остава насаме с нея, и й описва чувствата, които са го обзели, когато тя откровено му е казала мнението си относно възможността мис Домби някога да го обикне. Преизпълнен с доверие, породено от общите им спомени и от сълзите им, мистър Тутс й предлага да излязат заедно и да купят нещо за вечеря. Мис Нипър се съгласява и те купуват множество вкусни неща, а после с помощта на мисис Ричардс чудесно сервират масата за вечеря, преди да са се прибрали капитанът и старият Сол.

Капитанът и старият Сол са били на борда на кораба, отвели са Дио там и са се погрижили за натоварването на сандъците. Те имат много неща да разправят за популярността на Уолтър, за удобствата, които ще има на разположение — оказало се, че той непрестанно тихичко си работел рано сутрин и късно вечер, докато направил каютата си „картинка“ (според думите на капитана), за да изненада младата си съпруга.

— Забележете, дори каютата на един адмирал не може да бъде по-подредена — казва капитанът.

Но едно от нещата, които доставят най-голяма радост на капитана, е увереността му, че големият часовник, щипците за захар и чаените лъжички се намират на кораба, и той току си мърмори под нос: „Ед’ард Кътъл, приятелю, ти избра най-верния курс, когато предаде онова малко имущество за съвместно притежание. Ти знаеш къде е брегът, Ед’ард — добавя капитанът, — и това ти прави чест, приятелю.“

Старият майстор на корабни уреди е по-смутен и разсеян от преди и дълбоко изживява сватбата и раздялата.

За него обаче е голяма утеха да вижда до себе си стария си приятел Нед Кътъл и на лицето му се четат признателност и задоволство, когато сяда на масата да вечеря.

— Моето момче е останало живо и преуспява в живота — казва старият Сол Джилс и разтърква ръце. — Нима имам право да изпитвам нещо друго освен признателност и радост!

Капитанът не е заел още мястото си на масата, мотае се около нея известно време, а после се спира нерешително, поглежда неуверено мистър Джилс и казва:

— Сол! Долу е последната бутилка със старата мадейра. Искаш ли да я донесем, момчето ми, и да я изпием тази вечер за здравето на Уол’р и невястата му?