Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 611

Майсторът на корабни уреди поглежда замислено капитана, пъха ръка във вътрешния джоб на сюртука си с цвят на кафе, вади тефтера си и измъква едно писмо.

— До мистър Домби — казва старият човек. — От Уолтър. Да бъде изпратено след три седмици. Ще го прочета: „Сър! Ожених се за дъщеря Ви. Тя се отправи заедно с мен на далечно плаване. Да бъда предан на нея, значи да не предявявам никакви изисквания нито към нея, нито към Вас, а господ ми е свидетел, че аз съм й предан.

Защо, след като я обичам повече от всичко на земята, аз без всякакви угризения на съвестта свързах живота й с моя живот, който е изпълнен с опасности и рискове? На този въпрос няма да отговарям. Вие знаете защо, а Вие сте неин баща. Не я укорявайте. Тя Вас никога не е укорила.

Не мисля и не се надявам, че Вие някога ще ми простите. Това е последното нещо, което мога да очаквам. Ако обаче настане час, когато за Вас би представлявало утеха да знаете, че до Флорънс има човек, чиято главна задача в живота е да изтрие от паметта й спомена за предишните страдания, то аз най-тържествено Ви заявявам, че ако настане такъв час, Вие можете да изпитвате пълна увереност в това.“

Соломон внимателно слага писмото в тефтера си, а после поставя отново тефтера във вътрешния джоб на сюртука си.

— Няма още да изпиваме последната бутилка със старата мадейра, Нед — казва замислено старият човек. — Рано е.

— Рано е — съгласява се капитанът. — Да. Рано е.

Сузан и мистър Тутс са на същото мнение. След известно мълчание те всички сядат да вечерят и пият нещо друго за здравето на младоженците. А последната бутилка със старата мадейра продължава да лежи необезпокоявана сред прахта и паяжините.

След няколко дни в открито море излиза величествен кораб, опънал белите си криле от попътния вятър.

На палубата е Флорънс — и за най-грубия моряк на борда тя е олицетворение на изяществото, красотата и невинността, нейното присъствие доставя радост и е добро знамение за благополучието на плаването. Нощно време е и те двамата с Уолтър седят сами и наблюдават великолепната лунна пътека.

Флорънс обаче не може вече да я вижда ясно, защото сълзи замъгляват очите й. Тогава тя скланя глава на гърдите му, обвива ръце около шията му и казва:

— О, Уолтър, скъпи мой, толкова съм щастлива!

Съпругът й я притиска до сърцето си и те замлъкват, а величественият кораб продължава своя безметежен път.

— Когато слушам морето — казва Флорънс — и когато го гледам, то предизвиква толкова спомени. Кара ме да мисля за…

— За Пол, любима. Зная, че те кара да мислиш за него.

За Пол и Уолтър. Гласовете във вълните непрекъснато тихо й говорят и й нашепват за любовта… любовта, вечна и безгранична, съществуваща извън пределите на пространството и времето, преливаща отвъд морето, отвъд небето, достигаща невидимата далечна страна!

Глава LVIII

След известно време

В продължение на цяла година в морето се редуваха приливите и отливите. В продължение на цяла година ветровете и облаците се явяваха и изчезваха. Времето следваше неизменния си ход и в слънце, и в дъжд. В продължение на цяла година приливите и отливите на човешките удачи и промени идваха един след друг според своята предопределеност. В продължение на цяла година известната фирма „Домби и Син“ води борба на живот и смърт с неизгодните обстоятелства, недостоверните слухове, неуспешните сделки, неблагоприятните периоди и най-вече със заслепението на своя господар, който отказваше дори съвсем мъничко да намали броя на операциите и изобщо не се вслушваше в предупрежденията, че корабът, принуден от него да върви срещу бурята, е неустойчив и няма да издържи.