Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 606

Енорийският свещеник мистър Саундс е по-либерален от мисис Миф, но в края на краищата той не се занимава със скамейките. „Трябва да го вършим, мадам — казва той. — Трябва да ги женим. Трябва да се попълват народните училища, както и армията. Трябва да ги женим, ма’ам — добавя мистър Саундс, — за да съществува нацията.“

Мистър Саундс седи на стъпалата, а мисис Миф бърше прахта в черквата, когато се появява една млада, скромно облечена двойка. Смачканото боне на мисис Миф рязко се извръща към тях, защото това ранно посещение я кара да мисли, че става дума за таен брак на избягали от дома си хлапаци. Те обаче не искат да се женят. „Само да се разходим из черквата“ — казва джентълменът. Той пъха щедро възнаграждение в ръката на мисис Миф и киселата й физиономия се смекчава, а смачканото й боне и сухата й, хилава фигура се покланят, като издават пукот.

Мисис Миф продължава да бърше прахта и да тупа възглавничките — казват, че коленете на възрастния джентълмен с пожълтялото лице били изнежени, — но лъскавите й очи, привикнали да наблюдават хората по скамейките, не се откъсват от младата двойка, която се разхожда из черквата. „Кхм! — кашля мисис Миф и нейната кашлица е по-суха и от сеното във възглавничките за коленичене, за които се грижи. — Ако не бъркам, в най-скоро време някоя сутрин ще дойдете при мене, скъпи мои!“

Те се взират в една плоча с надпис на стената, поставена в памет на някой починал. Много са далече от мисис Миф, но мисис Миф вижда с крайчеца на окото си как девойката се обляга на ръката на момъка и как той свежда глава над нея. „Да, да — мърмори си мисис Миф, — и по-лошо би могло да бъде. Вие поне сте прилична двойка.“

Мисис Миф не влага никакво чувство в забележката си. Тя просто говори делово. Брачните двойки я вълнуват точно толкова, колкото и ковчезите. Тя е толкова хилава, ъгловата, суха възрастна жена — истинска скамейка, — че от нея можеш да очакваш отзивчивост колкото от една треска. Но мистър Саундс, който е закръглен и е облечен в сюртук с алена обшивка, има друг темперамент. Докато те двамата, застанали на стъпалата, гледат как младата двойка се отдалечава, той казва, че тя имала хубава фигура, нали, и доколкото могъл да види (тъй като на излизане тя била свела глава), и необикновено хубаво лице. „Общо взето, мисис Миф — със задоволство отбелязва мистър Саундс, — за нея може да се каже, че е истинска пъпчица.“

Мисис Миф изразява съгласието си със сдържано кимане на смачканото си боне, но забележката предизвиква у нея голямо неодобрение и тя взема решение за себе си в никакъв случай да не става съпруга на мистър Саундс, независимо какви пари може да й предложи той и независимо, че е енорийски свещеник.

А за какво ли си говорят двамата млади, когато излизат от черквата и от двора?

— Скъпи Уолтър, благодаря ти! Сега мога да замина щастлива!

— А когато се върнем, Флорънс, ние отново ще дойдем да видим гроба му.

Флорънс вдига блесналите си от сълзи очи към ласкавото му лице и притиска свободната си ръка към другата си свенлива, малка ръчица, хванала се за него.