Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 604

— Кажете й, Уолтър — със задавен глас отвърна мистър Тутс, — че ще си мисля всеки ден за нея и винаги ще изпитвам радост, че се е омъжила за човек, когото обича и който я обича. Кажете й, ако обичате, за моята убеденост, че нейният съпруг е достоен за нея — дори за нея! — и че аз се радвам на избора й.

Към края мистър Тутс заговори по-отчетливо и като вдигна очи, произнесе непоколебимо последните думи. Той отново пламенно стисна ръката на Уолтър — от своя страна Уолтър също веднага му отвърна с пламенно ръкостискане — и се отправи към къщи.

Мистър Тутс бе придружен от Петела — напоследък той всяка вечер го вземаше със себе си и го оставяше в магазина, в случай че възникнат някои непредвидени обстоятелства отвън, при които юначеството на въпросната знаменита особа може да се окаже от полза за мичмана. Тази вечер Петела, изглежда, не беше в много добро разположение на духа. Навярно светлината от газените фенери бе измамна или пък той наистина отвратително намигна и смръщи нос, когато, пресичайки пътя, мистър Тутс се извърна през рамо и погледна към стаята, където спеше Флорънс. По пътя към къщи той проявяваше към минувачите по-голяма враждебност в намеренията си, отколкото се полагаше на един професор по мирното изкуство на самоотбраната. След като изпрати мистър Тутс до дома, вместо да си отиде, той застана пред него с явно непочтителен вид, хванал бялата си шапка за периферията с две ръце, и започна да си мърда главата и носа (и главата, и носът бяха много пъти чупени и лошо зараствали). Покровителят му бе много зает със собствените си мисли и дълго време не забеляза това негово поведение, чак докато Петела, твърдо решен да не се оставя да бъде пренебрегван, не започна да цъка с език, за да привлече вниманието му.

— Е, господарю — мрачно заговори Петела, когато най-после срещна погледа на мистър Тутс, — аз искам да знам дали това будалкане ще свърши и дали вие ще излезете победител.

— Петел — отвърна мистър Тутс, — обясни какво искаш да кажеш.

— В такъв случай ето какво, господарю — каза Петела. — Аз не съм човек, който не държи на думата си. Слушайте! Трябва ли някой от тях да бъде сгънат на две?

Когато Петела зададе този въпрос, той пусна шапката си, направи хватка и финт с лявата си ръка, нанесе страхотен удар с дясната на въображаем противник, хитро поклати глава, а после се закова на място.

— Е, господарю — обади се пак Петела, — будалкане ли ще бъде, или ще проявим юначество? Кое от двете?

— Петел — каза мистър Тутс, — служиш си с груби изрази с неясен смисъл.

— В такъв случай слушайте какво ще ви кажа, господарю — рече Петела — Ето как стоят нещата. Това е долно.

— Кое е долно, Петел? — попита мистър Тутс.

— Наистина е долно — повтори Петела и по ужасен начин смръщи счупения си нос. — Е, господарю! Какво! Когато вие можете да отидете и да съобщите за сватбата на оня, надутия — предполага се, че с това унизително определение Бойкия петел бе назовал мистър Домби, — когато можете да повалите победителя и да сразите цялата компания, вие ще вземете да се предадете! Да се предадете! — презрително повтори Петела. — Ами че това е долно!