Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 605

Чарлз Дикенс

— Петел — сурово каза мистър Тутс, — ти си истински хищник. Чувствата ти са животински.

— Чувствата ми са смели и благородни, господарю — отвърна Петела. — Ето какви са моите чувства. Аз не понасям долни неща. Аз излизам пред публика, за мен се говори в кръчмата „Малкият слон“ и моят господар не може да върши долни неща. Ами че да, това е долно — повтори Петела още по-изразително. — Точно така е. Долно е.

— Петел — рече мистър Тутс, — ти предизвикваш отвращение у мен.

— Господарю — отговори Петела и си нахлупи шапката, — и вие предизвиквате у мен същото. Хайде! Вижте какво ще ви предложа! Вие веднъж-дваж ми споменавахте за отварянето на пивница. Добре! Дайте ми утре петдесет лири и ме пуснете да си ходя.

— Петел — каза мистър Тутс, — след като изрази пред мен такива отвратителни чувства, аз ще се радвам да се разделя с теб при такива условия.

— Готово тогава! — възкликна Петела. — Сделката е направена. Това ваше държане не отговаря на вкуса ми. Ами че то е долно! — рече Петела. — Той, изглежда, не бе в състояние нито да добави нещо друго, нито пък да спре. — Точно така е! Долно е.

И така, мистър Тутс и Петела се споразумяха да се разделят поради несходство в нравствените си принципи. Мистър Тутс си легна и потъна в сладки сънища за Флорънс, която в последния ден от девичия си живот си бе помислила за него като за приятел и му бе предала своите уверения в искрена обич.

Глава LVII

Друга сватба

Енорийският служител мистър Саундс и прислужницата мисис Миф рано се залавят със задълженията си в хубавата черква, където бе сключен бракът на мистър Домби. Тази сутрин един възрастен джентълмен с пожълтяло лице от Индия ще встъпва в брак с млада особа и се очакват шест карети, пълни с гости.

На мисис Миф й казаха, че възрастният джентълмен с пожълтялото лице можел да обсипе пътя до черквата с брилянти, без това изобщо да се отрази върху финансовото му състояние. Брачната церемония ще бъде извънредно тържествена — обредът ще се извърши от негово преподобие главния свещеник, а кумът, който ще предаде невестата като драгоценен подарък, е човек от Главния щаб, специално дошъл за целта.

Тази сутрин мисис Миф проявява по-голямо раздразнение към простите хорица, отколкото обикновено. Тя има непоклатими възгледи по въпроса за тях, тъй като ги свързва в представите си с безплатните места в черквата. Мисис Миф не се е занимавала с политическа икономия (тя смята, че тази наука има нещо общо със сектантите — „с баптисти, методисти и какви ли не още“, казва тя), но тя изобщо не може да проумее за какво им е на простите хорица да се женят. „Да му се не видяло — възкликва мисис Миф, — четеш им същото, каквото и на другите, а вместо златни лири получаваш по шест пенита.“