Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 607

— Много е рано, Уолтър, и улиците са почти съвсем безлюдни. Хайде да се поразходим!

— Но ти ще се умориш, скъпа.

— О, не! Аз бях много уморена преди, когато за пръв път се разхождахме заедно, но не и сега.

И така, не много променени (тя все така невинна и чистосърдечна, а той — честен, изпълнен с надежди, изпитващ още по-голяма гордост от нея), Флорънс и Уолтър крачат заедно по улиците в деня на своята сватба.

Дори когато някога като деца бяха вървели така по улиците, те не бяха толкова откъснати от всичко наоколо, както сега. Детските им крачка тогава не бяха стъпвали по такава вълшебна земя, както днес. Детското доверие и обич могат да бъдат проявявани много пъти към различни хора. Женското сърце на Флорънс обаче, едно недокоснато съкровище, можеше да се отдаде само веднъж и при обида или изневяра то би посърнало и би се разбило.

Те вървят по най-безлюдните улици и избягват да се приближават до тази улица, където се издига предишният й дом. Лятната утрин е ведра и топла и слънцето ги огрява, когато те се насочват към тъмнеещата мъгла, надвиснала над Сити. Магазините им показват скъпи стоки — скъпоценни камъни, злато и сребро проблясват в огрените от слънцето витрини на бижутерийните магазини, а високите сгради хвърлят върху тях величествена сянка. Но и в слънчевата светлина, и в сянката те вървят, сгрети от любовта, незабелязващи нищо наоколо, и сега, когато са се отдали завинаги един на друг, те не мислят за богатства и великолепен дом.

Лека-полека стигат до тъмни, тесни улички, където слънцето ту жълто, ту червено се мержелее сред мъглата и може да се види само на уличните ъгли и на малките площади, където се издига някое дърво или някоя от безбройните черкви, където започва павирана пресечка със стъпала или където се намира малка градинка или гробище с няколко гроба и надгробни плочи, почернели от времето. Сред всички тези тесни площадчета и тъмни улички Флорънс, преизпълнена с обич и доверие, притиснала се до ръката му, върви напред, за да стане негова жена.

Сърцето й започва да бие по-силно, когато Уолтър й казва, че тяхната черква е съвсем наблизо. Те минават покрай големи складове с фургони пред вратите и чевръсти товарачи се изпречват на пътя им, но Флорънс нито ги вижда, нито ги чува. Настъпва тишина, дневната светлина помръква и тя се озовава разтреперана в една черква, където се разнася странен мирис на изба.

Бедно облеченият стар човек, който бие унилата камбана, стои до портала, сложил шапката си в купела — тук той се чувствува съвсем у дома, тъй като е клисар. Той ги въвежда в мизерна, прашна, облицована с кафяво дърво църковна канцелария, която напомня на шкаф с извадени полици. Проядените от червеи архивни книги сякаш издават слаба миризма на емфие, от която просълзената Нипър се разкихва.

Колко свежа и красива изглежда младата невеста в тази мизерна и прашна канцелария, където нищо друго не е в хармония с външността й освен съпруга й! Тук има един потънал в прах възрастен служител, който държи магазинче за стари списания насреща под свода, зад цяло укрепление от стълбове. Има и една потънала в прах възрастна прислужница, която се грижи единствено за себе си и счита това за напълно достатъчно. Има и един потънал в прах възрастен енорийски служител (това са енорийският служител и прислужницата, познати на мистър Тутс от предишната неделя), който има нещо общо с благочестивото общество, притежаващо молитвена зала в съседния двор — в тази зала прозорците са със стъклопис, каквато никой смъртен не е виждал досега. Тук има и потънали в прах дървени полички с корнизи, сбутани над олтара, над паравана, из галерията, както и над надписа относно делата, извършени от главата и църковните настоятели на благочестивото общество през 1694. Тук има и потънали в прах стари резонатори над амвона и пюпитъра, приличащи на капаци, които могат да се захлопнат пред извършващите богослужение свещеници, в случай че те обиждат паството. Създадени са всички условия, за да се трупа прах. Само в черковния двор възможностите в това отношение са много ограничени.