Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 600

— Аз, Нед, едва не съм ослепял, оглушал и онемял от радост — отвърна старият човек.

— Собственият му глас! — възкликна капитанът и се огледа с такова възхищение, каквото дори неговата физиономия не бе в състояние да изрази. — Собственият му глас, така претъпкан с наука, както преди! Сол Джилс, приятелю, отдъхни си сред собствените лозници и смокинови дървета, както подобава на един измъчен стар патриарх, и с предишния си, добре познат на нас глас разлисти своите приключения. „Това е гласът — прочувствено заговори капитанът, като обяви с куката си, че следва цитат — на ленивеца, чух го да се оплаква, твърде рано ме събуди, отново трябва да заспя. Разпръсни враговете му и ги срази!“

Капитанът седна с вид на човек, който с уместни слова бе изразил чувствата на всички присъствуващи, но веднага се надигна пак, за да представи мистър Тутс — мистър Тутс бе много обезпокоен от появата на непознато лице, очевидно предявяващо права над фамилното име Джилс.

— Макар че — със заекване заговори мистър Тутс — аз не съм имал удоволствието да ви познавам, сър, преди вие… преди вие…

— Да изчезнете от погледа, но да останете скъп за паметта — тихо подсказа капитанът.

— Точно така, капитан Джилс! — изрази одобрението си мистър Тутс. — Макар че аз не съм имал удоволствието да ви познавам, мистър… мистър Солс — добави Тутс, измисляйки името в момента в изблик на вдъхновение, — преди това да се случи, аз изпитвам голямо удоволствие, уверявам ви, да… да се запозная сега с вас. Надявам се — продължи мистър Тутс, — че вие се чувствувате добре, доколкото може да се очаква.

След тези учтиви слова мистър Тутс седна изчервен и започна да се киска.

Старият майстор на корабни уреди, настанил се в едно кътче между Уолтър и Флорънс, кимна с глава на Поли, която го гледаше усмихната и радостна, и отвърна на капитана по следния начин:

— Нед Кътъл, скъпи приятелю, макар че научих туй-онуй за настъпилите тук промени от ей тази моя мила приятелка… какво мило лице има тя и колко е приятно на странника да го зърне при завръщането си у дома! — отклони мислите си стария човек и разтърка ръце с познатия си замечтан вид.

— Чуйте го само! — тържествено възкликна капитанът. — „Ето жената, пленила всички мъже на света“96. За да намериш тези думи — обърна се той към мистър Тутс, — разлисти „Адам и Ева“, братле.

— Непременно ще го направя, капитан Джилс — отвърна мистър Тутс.

— Макар че научих туй-онуй за настъпилите тук промени от нея — продължи майсторът на корабни уреди, като извади предишните си очила от джоба и също както по-рано ги сложи на челото си, — те са толкова големи и неочаквани и аз съм така зашеметен при вида на моето скъпо момче и при вида на… — той погледна към сведените очи на Флорънс и не се осмели да довърши мисълта си — че аз… аз не съм в състояние да кажа много тази вечер. Но защо ти, скъпи Нед Кътъл, не ми писа?

Удивлението, изписало се върху лицето на капитана, несъмнено стресна мистър Тутс, който така се бе втренчил в него, че направо не можеше да откъсне очи.