Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 599

— Тихо, тихо! — обърна се капитанът към Диоген. — Какво ти става? Тази вечер нещо си разтревожен, момчето ми!

Диоген завъртя опашка, но веднага след това наостри уши и еднократно излая, за което се извини на капитана с ново завъртане на опашката.

— Според мен, Дио — рече капитанът, като гледаше замислено картите си и поглаждаше брада с куката си, — ти проявяваш съмнения спрямо мисис Ричардс, но ако ти си точно такова куче, за каквото те мисля, ще промениш мнението си, защото по външния й вид може да се съди каква е тя. Е, братле — обърна се той към мистър Тутс, — ако си готов, карай напред.

Капитанът говореше съвсем спокойно и изцяло бе погълнат от играта, но изведнъж изпусна картите, отвори широко уста, опули очи, краката му се вдигнаха и щръкнаха във въздуха и той се вторачи във вратата с нямо изумление. Хвърли поглед към всички наоколо, видя, че никой не го гледа и не забелязва причината за удивлението му, пое си дълбоко дъх и дойде на себе си и тогава с все сила удари с юмрук по масата, извика гръмогласно: „Сол Джилс, ахой!“ и се хвърли в обятията на избелялото от носене късо палто от дебел плат, въведено от Поли в стаята. Само след миг и Уолтър се намери в обятията на избелялото от носене късо палто от дебел плат. Само след още един миг и Флорънс се намери в обятията на избелялото от носене късо палто от дебел плат. А в по-следващия миг капитан Кътъл прегърна мисис Ричардс и мис Нипър, пламенно стисна ръката на мистър Тутс и като размахваше куката над главата си, възкликна: „Ура, приятелю, ура!“ На този възглас мистър Тутс, напълно недоумяващ какво става, отвърна извънредно учтиво: „Разбира се, капитан Джилс, както вие намирате за добре!“

Избелялото от носене късо палто от дебел плат и не по-малко избелялата от носене шапка с вълнен шал към нея се откъснаха от капитана и от Флорънс и отново се извърнаха към Уолтър и изпод избелялото от носене късо палто от дебел плат, изпод шапката и шала се чуха звуци, наподобяващи риданията на стар човек, а в същото време мъхестите ръкави силно притискаха Уолтър. В този миг всички замълчаха, а капитанът много усърдно лъскаше носа си. Когато обаче късото палто от дебел плат, шапката и шалът отново се откъснаха от Уолтър, Флорънс кротко се приближи до тях и те двамата с Уолтър ги свалиха, а отдолу се показа старият майстор на корабни уреди, малко поотслабнал и с по-измъчен вид от преди, със старата си уелска перука, стария си сюртук с цвят на кафе с огромни копчета и със стария си безпогрешен хронометър, тиктакащ от джоба му.

— Целият претъпкан с наука както преди! — възкликна сияещият капитан. — Сол Джилс, Сол Джилс, къде се скита толкова дълго време, стари приятелю?