Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 602

Капитанът почтително сведе глава, после изгледа всички подред, като започна с мистър Тутс и свърши с майстора на корабни уреди, а после заговори с тържествен глас:

— Сол Джилс! Изявлението, което възнамерявам да направя, ще откъсне всички платна от мачтите ти, ще помете въжетата и ще те накара да се наклониш на една страна. Нито едно от тези писма не е предадено на Ед’ард Кътъл. Нито едно от тези писма — повтори капитанът, за да придаде на думите си по-голяма тържественост и прочувственост — не е предадено на Ед’ард Кътъл, английски моряк, който мирно си живее у дома и преуспява с всеки изминал час!

— Но аз собственоръчно ги предавах в пощата и собственоръчно ги адресирах до Бриг Плейс номер 9! — възкликна старият Сол.

Лицето на капитана съвсем пребледня, а после цялото пламна.

— Какво имаш пред вид, приятелю мой Сол Джилс, като споменаваш Бриг Плейс номер 9? — осведоми се капитанът.

— Какво имам пред вид ли? Ами че квартирата ти, Нед — поясни старият човек. — Мисис… как се казваше! Скоро ще забравя и собственото си име, но аз съм изостанал от времето… винаги съм бил изостанал, нали си спомняш… и съм много объркан. Мисис…

— Сол Джилс! — заговори капитанът с такъв тон, сякаш изразяваше най-невероятното предположение. — Навярно не се опитваш да си спомниш името Макстинджър.

— Но разбира се, точно така! — възкликна майсторът на корабни уреди. — Съвсем вярно, Нед! Мисис Макстинджър!

Капитан Кътъл, съвсем ококорил очи, с проблясващи върху лицето си бучки, изсвири остро, продължително и унило и изгледа всички като онемял.

— Бъди така добър, Сол Джилс, да повториш всичко отново — рече той най-сетне.

— Всички тези писма — заговори чичо Сол, като отмерваше такта с показалеца на дясната си ръка върху дланта на лявата с такава точност и такава отчетливост, каквито биха направили чест дори на безпогрешния му хронометър в джоба. — Аз собственоръчно ги предавах в пощата и собственоръчно ги адресирах до капитан Кътъл, в дома на мисис Макстинджър, Бриг Плейс номер 9.

Капитанът свали колосаната си шапка от куката, надникна вътре, сложи я на главата си и седна.

— Приятели мои — напълно объркан рече капитанът, като ги изгледа подред. — Ами че аз избягах оттам!

— И никой ли не знаеше къде сте отишли, капитан Кътъл? — бързо попита Уолтър.

— Господ да те благославя, Уол’р — отвърна капитанът, като поклати глава, — та тя никога не би ми позволила да дойда тук, за да се грижа за това имущество. Нищо друго не можеше да се направи, освен да избягам. Господ да ти е на помощ, Уол’р! — продължи капитанът. — Ти си я виждал само в спокойно време! Но ако я видиш, когато се разбушува… запомни я тогава!

— Аз ще й дам да разбере! — тихо рече Нипър.

— Смяташ ли, че ще можеш, скъпа? — попита капитанът с глас, в който се долавяше възхита. — Е, скъпа моя, би ти направило чест! Аз лично по-скоро бих се изправил пред разярен звяр. Успях да си измъкна сандъка само благодарение на един мой приятел, който няма равен на себе си. Нямало е никакъв смисъл да пращаш писма там. При тези обстоятелства тя за нищо на света не би приела ни едно писмо, боже господи! — добави капитанът. — Пощаджията само напразно си е правил труда!