Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 601

— Да ти пиша ли! — повтори капитанът. — Да ти пиша ли, Сол Джилс?

— Ами да — отвърна старият човек. — Или до Барбадос, до Ямайка или до Демерара. За това те бях помолил.

— Това си ме помолил, Сол Джилс? — попита капитанът.

— Да — рече старият човек. — Не помниш ли, Нед? Сигурно не си забравил? Във всяко свое писмо.

Капитанът свали колосаната си шапка, закачи я на куката, приглади косата си изотзад с ръка и както бе седнал, огледа присъствуващите, а видът му изразяваше пълно недоумение и примиреност със съдбата.

— Ти като че не ме разбираш, Нед! — каза старият Сол.

— Сол Джилс — заговори капитанът, след като дълго се вглежда в него и в околните, без да проронва ни дума. — Аз съм напълно сащисан. Кажи няколко думи за приключенията си, моля те! Нима не съм могъл да вдигна котва? Нима не съм могъл? — замислено промълви капитанът и се огледа втренчено встрани.

— Ти знаеш, Нед — рече Сол Джилс, — защо заминах. Разпечата ли плика, Нед?

— Ами че да — потвърди капитанът. — Разбира се, че разпечатах плика.

— И прочете какво пише вътре? — каза старият човек.

— Прочетох го — отвърна капитанът, като го гледаше внимателно, а след това започна да цитира по памет: — „Скъпи Нед Кътъл! Напускайки дома си и отправяйки се към Антилските острови с отчаяната надежда да събера сведения за скъпото ми…“ Ето го къде е седнал! Ето го Уол’р! — извика капитанът, сякаш изпита облекчение да се залови за нещо действително съществуващо и неоспоримо.

— Добре, Нед. Послушай сега! — каза старият човек. — В първото си писмо, от Барбадос, аз ти писах, че макар и да има много време до изтичането на годината, аз ще се радвам, ако разпечаташ плика и прочетеш написаното, защото то обяснява причината за моето заминаване. Добре, Нед. Във второто си, третото си и навярно четвъртото си писмо, писани все от Ямайка, аз ти съобщавах, че състоянието ми е същото, че не съм се успокоил и че не мога да си тръгна от тази част на света, преди да съм научил, че момчето ми се е удавило или спасило. В следващото си писмо… мисля, че то бе изпратено от Демерара97, нали?

— Мислел, че то било изпратено от Демерара, нали? — повтори капитанът и се огледа наоколо с безутешна физиономия.

— … аз ти съобщих — продължаваше старият Сол, — че все още нямам достоверни сведения. Писах ти, че съм срещнал много капитани и други лица из тази част на света, които ме познават от дълги години и които ми помогнаха да се придвижа до някои места, а аз от своя страна от време на време им правех малки услуги посредством моя занаят. Писах ти как всички те изпитваха съчувствие към мен и като че се интересуваха от моите скитания. Писах ти как съм започнал да смятам, че моята участ до края на живота ми ще бъде да обикалям света по море и да търся вести за моето момче.

— Започнал да смята, че ще се превърне в учен Летящ холандец! — повтори капитанът както преди с извънредно сериозен тон.

— Но когато един прекрасен ден, Нед, до мен стигна вестта… това беше в Барбадос, където отново се бях върнал… че моето момче се намира на борда на един търговски кораб, завръщащ се у дома от Китай, аз веднага се качих на следващия кораб, Нед, и се прибрах у дома. Озовах се в къщи тази вечер и разбрах, че това е вярно, слава богу! — с набожен тон добави старият човек.