Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 598

Това поведение от страна на мистър Тутс, както и крайната лична заинтересованост, проявявана от капитана, така измъчваха мис Нипър и я караха да се чувствува отговорна, че тя изпита крайно облекчение при завършването на службата. Тя съвсем не се отнесе с обичайната си приветливост към мистър Тутс, когато на връщане той уведоми нея и капитана, че сега, уверил се в крушението на надеждите си, той, нали разбирате, се чувствувал по-спокоен… всъщност не точно по-спокоен, а по-спокойно се отнасял към голямото си нещастие.

Времето сега наистина бързо летеше и скоро настъпи последната вечер преди сватбата. Всички те се бяха събрали в най-горната стая в дома на мичмана и не се страхуваха, че някой може да дойде неочаквано, защото нямаше външни лица и домът изцяло се владееше от мичмана. Мисълта за предстоящото събитие на другия ден ги правеше сдържани и съсредоточени, но все пак донякъде и весели. Флорънс, близо до която седеше Уолтър, довършваше ръкоделието си — то беше предназначено за прощален подарък за капитана. Капитанът играеше крибедж с мистър Тутс. Мистър Тутс се съветваше за ходовете си със Сузан Нипър. Мис Нипър му даваше съветите си с необходимата тайнственост и предпазливост. Диоген се ослушваше и от време на време надаваше хриплив, сподавен лай, а после, изглежда, се чувствуваше полузасрамен, сякаш се съмняваше дали е имал основания да лае.