Читать «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)» онлайн - страница 597

Черквата, която Уолтър беше избрал за целта, бе западнала и стара, разположена сред лабиринт от глухи улици и дворове; тя бе оградена от малко гробище и като че сама бе погребана под свода, образуващ се от съседните сгради и облицован с кънтящи камъни. Тя представляваше голямо, мрачно старо здание с високи, изтъркани дъбови скамейки, сред които в неделен ден се пръскаха около двадесетина посетители, а гласът на свещеника звучеше сънено в празното пространство и органът бръмчеше и къркореше, сякаш черквата имаше колики поради липсата на голям брой богомолци, които да я предпазят от студа и влагата. Тази черква в Сити обаче съвсем не можеше да се оплаче от отсъствието на компания — острите върхове на множество други черкви се издигаха един до друг подобно корабни мачти на река. Тези върхове бяха толкова много, че трудно биха могли да се изброят от камбанарията на черквата. Тук почти във всеки двор и глуха уличка имаше по някоя черква. В неделното утро, когато Сузан и мистър Тутс се отправиха натам, камбаните звъняха оглушително. Двадесетината черкви, разположени близо една до друга, приканваха хората да влязат.

Споменатите две заблудени овце бяха настанени от енорийския слуга на удобна скамейка и тъй като бяха подранили, те седяха и брояха богомолците, вслушвайки се в унилото звънене на камбаната горе на камбанарията, и наблюдаваха бедно облечения старец на портала зад паравана, който биеше камбаната също както бикът от детската песничка за петлето Робин — с крак, сложен в стремето. След като дълго време оглежда внимателно големите книги на пюпитъра, мистър Тутс шепнешком каза на мис Нипър, че се чудел къде ли се държат обявленията, но младата дама само поклати глава и се намръщи, отклонявайки за момента всякакви разговори за преходни неща.

Ала мистър Тутс, който, изглежда, не бе в състояние да отклони мисълта си от обявленията, очевидно ги търсеше с очи през цялата първа част на службата. Когато наближи мигът те да бъдат прочетени, клетият млад джентълмен прояви явни признаци на голяма тревога и смут, които ни най-малко не се уталожиха от неочакваната поява на капитана на първия ред в галерията. Когато чиновникът подаде списъка на свещеника, седналият мистър Тутс се вкопчи в седалката. Когато обаче бяха прочетени високо имената Уолтър Гей и Флорънс Домби, обявени за трети и последен път, мистър Тутс до такава степен бе разтърсен от чувства, че се втурна навън от черквата без шапка, при което бе последван от енорийския слуга, прислужницата и двама случайно присъствуващи джентълмени с медицинско образование. Първият от изброените скоро се върна, за да вземе шапката, и шепнешком съобщи на мис Нипър да не се безпокои за джентълмена, тъй като джентълменът заявил, че неразположението му няма никакво значение.

Мис Нипър, почувствувала, че в нея се приковават очите на цялата тази значителна част от Европа, която всяка неделя се разпръсква сред седалките с високи облегалки, би се смутила твърде много от случая, дори той да бе приключил дотук, още повече, че капитанът от първия ред на галерията проявяваше крайна заинтересованост и това не можеше да не накара присъствуващите в черквата да си помислят, че той по някакъв загадъчен начин е свързан със случилото се. Голямото безпокойство на мистър Тутс обаче още повече усложни и проточи мъчителното й неловко състояние. Въпросният млад джентълмен, неспособен в своя душевен смут да остане сам в двора на черквата и да се отдаде на тъжни размишления, а от друга страна, подтикван несъмнено от желанието да засвидетелствува своето уважение към службата, на която отчасти бе попречил, внезапно отново се върна. Той обаче не седна отново на седалката, а се настани на едно безплатно място на пътеката между две възрастни особи от женски пол, които бяха свикнали да получават седмичната си порция хляб (който обикновено се поставяше на полица до входа). Мистър Тутс поседя в тази компания (той смущаваше всички присъствуващи, които непрестанно се обръщаха да го гледат), докато чувствата му отново не го разтърсиха и той внезапно и безшумно не излезе пак навън. Тъй като не се осмели повече да влезе в черквата, но все пак желаеше да бъде съпричастен към това, което ставаше вътре, мистър Тутс започна да наднича ту през един, ту през друг прозорец с безутешен лик. Имаше няколко прозореца, до които той можеше да се приближи отвън, а и безпокойството му бе твърде голямо и затова се оказа трудна работа да се познае на кой прозорец ще се появи следващия път и по време на появилата се монотонност в проповедта цялото паство сякаш бе обзето от непреодолимата потребност вътрешно да залага на кой прозорец ще се появи. Движенията на мистър Тутс из църковния двор обаче бяха толкова непоследователни, че напук на всички предвиждания, той също като вълшебник се появяваше винаги там, където най-малко го очакваха. Впечатлението от тези тайнствени появи се засилваше още повече от факта, че той трудно можеше да види какво става вътре, а те всички го виждаха добре, така че той се застояваше по-дълго на съответния прозорец, долепил лице до стъклото, докато не съзреше, че всички са устремили поглед към него и не изчезнеше.