Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 92
Софи Кинсела
Господи!
— Добре де, както кажеш! — махвам с ръка и бутвам настрани супата си — и без това вече изстина. — Да тръгваме!
През целия път към дома не обелвам и думица. Джош е уязвим. Джош е объркан. Сега е идеалният момент да разпаля отново пламъка на нашата любов! Но този път трябва да се съобразя с онова, което току-що научих. Налага се да се променя!
Продължавам мазохистично да се връщам към всяка дума, която той изрече на онази маса. Опитвам се да запечатам в съзнанието си всеки детайл. И всеки път, когато стигам до една конкретна фраза, нещо в сърцето ми трепва болезнено: „Беше хубаво, но не беше нищо особено“.
Вече всичко ми е пределно ясно. Връзката ни не е била нищо особено, защото той не е бил честен с мен! Не е споделял с мен нито едно от онези неща, които са го дразнели. И напълно логично те са се трупали, докато накрая не е издържал и ме е зарязал. Ей така, внезапно.
Обаче сега няма никакво значение. Няма значение, защото съм наясно с проблемите, от което следва, че мога и да ги разреша. Вече съм съставила план за действие. Ще започна от разчистването и подреждането на банята си!
Веднага щом влизам вкъщи, аз се насочвам право натам.
Ала Сейди безотказно ме следва и продължава да ми опява:
— Какво ще облечеш тази вечер? Покажи ми!
— После — опитвам се да я махна от пътя си аз.
— Не после! Сега! Веднага! Стига вече!
— Хубаво де! — Насочвам се към спалнята си и дръпвам завеската, която скрива гардероба ми. — Какво ще кажеш за… това? — Грабвам напосоки една дълга пола и новият ми корсет от „Топшоп“ — лимитирана серия. — И може би някакво високо токче…
— Каквооо?!
— Сега модата е такава, не си ли забелязала? Ако искаш да знаеш, този тоалет е доста модерен! И това не е корсет като едно време! Съвсем друг тип е.
Сейди докосва леко дрехата и потръпва от погнуса.
— Мама ме накара да нося веднъж корсет — за сватбата на леля ми — отбелязва. — Обаче аз го хвърлих в камината, а после тя ме заключи в стаята ми и заръча на прислугата да не ме пуска!
— Така ли? — Пряко волята си усещам зараждащо се любопитство. — И не те взеха на сватбата ли?
— Голяма работа! — махва с ръка пралеля ми. — Аз се измъкнах през прозореца, хвърлих се на колата, отпраших за Лондон и си подстригах косата! — отсича с неприкрита гордост тя. — Когато после майка ми ме видя, гътна се на легло и два дена не можа да се изправи!
— Малеее! — Оставям дрехите си на леглото и този път се заглеждам съвсем сериозно в Сейди. — Ти си била голяма бунтарка! За всичко ли се държеше така?
— В интерес на истината, доста тормозех родителите си. Обаче те бяха буквално
