Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 91

— Ако питаш мен, смятам, че все още си обсебен от нея! — изрича ледено Мари.

— Какво?! — поглежда я стреснато Джош и избухва в смях. — Изобщо не съм обсебен! Всъщност вече дори не мисля за нея!

— Тогава защо държиш да ми разкажеш колко страхотна е била? — просъсква Мари и аз втрещена наблюдавам как тя хвърля салфетката си на масата, избутва стола си и се изправя. — Когато прецениш, че си я превъзмогнал, обади ми се!

— Но аз съм я превъзмогнал! — възкликва ядосано Джош. — Исусе! Ама това е пълен абсурд! До днес изобщо не се бях сещал за нея! — И той избутва стола си и се опитва да привлече вниманието на Мари. — Чуй ме, Мари! Да, с Лара имахме връзка. Беше хубаво, но не беше нищо особено. А после свърши. Край! Ясен ли съм?

Мари поклаща тъжно глава и казва:

— И затова непрекъснато говориш за нея, така ли?

— Не е вярно! — изкрещява безпомощно Джош, но толкова силно, че половината ресторант се обръща към него. — Обикновено не го правя! Не съм мислил или говорил за нея от седмици! Вече не помня откога! И нямам представа какво, по дяволите, ми става днес!

— Очевидно имаш нужда от още малко време, за да си изясниш нещата — изрича Мари, но този път по-скоро съчувствено, отколкото злобно. — До скоро, Джош!

И тя започва да се провира бързо между масите и напуска ресторанта, а Джош се отпуска безпомощно на масата. Когато е объркан, изглежда още по-страхотно, отколкото когато е щастлив. Със сетни усилия на волята успявам да сподавя желанието си да хукна при него, да го прегърна и да му кажа, че и без това никога не е имал желание да излиза с такава перфектна жена, сякаш извадена от реклама на паста за зъби.

— Е, вече доволна ли си? — чувам гласа на Сейди, която се връща на масата ми. — Застана на пътя на истинската любов! Не бих допуснала, че си от този тип жени!

— Това не беше истинска любов! — смъмрям я тихо аз.

— Ти откъде знаеш?

— Защото знам и толкова! Млъквай!

После и двете мълчаливо наблюдаваме как Джош плаща сметката, грабва якето си и се изправя, за да си тръгне. Челюстта му е стегната, от лекотата на походката му няма и следа, а в моята душа се долавя проблясък на вина. Но си налагам да не й обръщам внимание. Знам, че постъпвам правилно! Не само заради себе си, но и заради Джош! Знам, че мога да оправя нещата между нас! И този път ще се получи! Сигурна съм!

— Хайде, излапвай си яденето! — вади ме Сейди от мечтанието ми. — Трябва да се прибираме! Време е да започнеш да се гласиш!

— За какво? — поглеждам я объркано аз.

— За нашата среща!

О, боже! Бях напълно забравила за това!

— Но тя е след шест часа! — изтъквам очевидното. — Освен това ще се срещнем само за по едно питие. Няма за къде да бързаме!

— Едно време ми трябваше цял ден, за да се приготвя за партитата! — отсича тя и ме поглежда обвинително. — А това сега е моята среща! Ти ще представляваш мен! Трябва да изглеждаш божествено!

— Ще изглеждам толкова божествено, колкото ми е възможно, ясно ли е? — отсичам и загребвам от супата си.

— Но нали още не си избрала тоалета си! — настоява нетърпеливо Сейди. — А вече е два часът! Трябва да се прибираме веднага! Веднага!