Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 89

— Може би беше малко прекалено напрегната — изстрелва внезапно Джош.

— Кой?

— Лара.

— О! — Забелязвам, че Мари прави усилие да се престори на заинтересована.

— Непрекъснато ми четеше за разни „проблеми на връзките“ от някакво тъпо списание и държеше да обсъждаме сходствата си с някаква друга двойка. Часове наред! Това определено ме дразнеше. Защо винаги трябваше да анализира всичко? Защо винаги настояваше да разнищваме всяка по-остра реплика между нас или разговор?!

Изгълтва виното си наведнъж, а аз се втренчвам втрещена в него. През ум не ми беше минавало, че се чувства по този начин!

— Това действително звучи крайно неприятно — кима съчувствено Мари. — Както и да е. Та как мина онова важно заседание? Нали спомена, че шефът ти се канел да направи важно съобщение?

— Какво друго? — пищи Сейди в ухото на Джош, заглушавайки безвъзвратно Мари. — Какво друго?!

— Пълнеше банята с всевъзможни боклуци и кремове — продължава Джош и се смръщва леко при този спомен. — Всеки път, когато се опитвах да се обръсна, ми се налагаше да си проправям път през нейните отвратителни бурканчета! Направо ме подлудяваше!

— Досадна работа! — отбелязва Мари с престорено безгрижие. — Та както и да е…

— И проблемът беше в малките неща! Например, непрекъснато пееше под душа! Така де, не че имам нещо против пеенето, но една и съща песен всеки божи ден… Писва ти! И изобщо нямаше желание да разшири кръгозора си, да приеме нови неща! Тя не обичаше да пътува, не обичаше същите неща като мен!… Например, веднъж й купих една книга с фотографии на Уилям Егълстън — мислех си, че после можем да я обсъдим, да имаме обща тема на разговор… Обаче тя просто я прелисти без капчица интерес… — В този момент Джош очевидно най-сетне забелязва Мари, чието лице почти се е смръзнало в опит да го изслуша любезно. — Господи. Мари, съжалявам! — Потрива лице с две ръце. — Направо не знам защо тази Лара непрекъснато ми излиза в съзнанието! Хайде да говорим за нещо друго!

— Нямам нищо против! — усмихва се сковано Мари. — Исках да ти разкажа за онзи мой клиент — онзи, супервзискателния, от Сиатъл. Спомняш ли си за него?

— Разбира се, че си спомням! — кимва той и протяга ръка към виното. Но после очевидно променя мнението си и вдига чашата си с газирана вода.

— Супата? Извинете, госпожице, вие ли сте поръчали супа? Госпожице?!

Едва сега осъзнавам, че до мен е застанал сервитьор с поднос, върху който се виждат супа и панерче с хляб. Нямам никаква представа откога горкият човек се опитва да привлече вниманието ми.

— О, да, разбира се! — побързвам да кимна аз. — Да, благодаря!

Сервитьорът поставя храната пред мен и аз послушно грабвам лъжицата, ала не мога да сложа и хапка в устата си. Твърде шокирана съм от всичко, което току-що каза Джош. Как е могъл да изпитва всички тези отрицателни емоции и нито веднъж да не ми каже?! Да не направи опит поне?! Щом толкова го е дразнело пеенето ми, защо не ми го е казал? А що се отнася до онази книга с фотографиите, аз си помислих, че я е купил за себе си! А не за мен! Откъде да знам, че е имала такова огромно значение за него?!