Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 88

Обаче не го слага в устата си. Виждам я.

— Всичко! — усмихва се той.

— Ще ни трябва повечко време.

— Не бързаме за никъде, нали така? — отбелязва Джош и гласът му се смъква с няколко тона.

Наблюдавам ужасено цялата сцена. Ама те започват цялата онази игра на погледи, която предшества най-важното! Сигурно всеки момент той ще хване ръката й, че дори и по-лошо! Какво още чака Сейди?!

— Добре. Ами… родена съм в Дъблин — започва с кокетна усмивка Мари. — Третото от три деца.

— Защо скъса с Лара? — Гласът на Сейди прозвучава толкова пронизително в микрофона ми, че едва не си удрям главата в тавана. Изобщо не я бях забелязала кога се е примъкнала зад стола на Джош.

И веднага разбирам, че Джош я е чул. Ръката му замръзва във въздуха, докато се опитва да си налее газирана вода.

— Двамата ми братя ме тормозеха през цялото ми детство — продължава безгрижно Мари, очевидно нищо не забелязала. — Бяха толкова зли, че…

— Защо скъса с Лара? Какво се обърка? Разкажи на Мари за това! Разкажа й веднага, Джош!

— Подхвърляха жаби в леглото ми, в ученическата ми раница… а веднъж дори в попарата ми на закуска! — Мари се засмива и вдига очи към Джош, безсъмнено очаквайки от него да реагира по някакъв начин.

Обаче той се е вкаменил като статуя и слуша как Сейди пищи в ухото му: „Кажи й, кажи й, кажи й!“.

— Джош? — размахва ръка пред очите му Мари. — Чу ли нещо от онова, което казах?

— Извинявай! — разтрива чело той. — Нямам представа какво стана току-що. Та какво казваше?

— О, нищо особено! — свива рамене тя. — Просто ти разказвах за братята си.

— Да, точно така! За братята ти! — С огромно усилие на волята той се концентрира върху нея и й се усмихва мило. — Е, не прекаляваха ли със загрижеността си за своята малка сестричка?

— Гледай да не ти се наложи да го установиш на свой гръб! — усмихва се тя и отпива глътка вино. — Ами ти? Имаш ли брат или сестра?

— Кажи защо скъса с Лара! Какво не й беше наред?

Забелязвам как очите на Джош отново придобиват познатото стъклено изражение. Изглежда така, сякаш се опитва да долови далечно ехо на славей в долината.

— Джош? — привежда се към него Мари. — Джош!

— Извинявай! — мръщи се пред нея той и тръсва глава. — Много съжалявам! Странна работа. Тъкмо си мислех за бившата ми приятелка — Лара.

— О! — Мари продължава да се усмихва. Абсолютно същото количество усмивка, но от погледа ми не убягва онова характерно сковаване на челюстта. — И какво по-точно си мислеше?

— Нямам представа — махва с ръка Джош и отново тръсва озадачено глава. — Но в най-общи линии си мислех какво точно се обърка между нас.

— Е, някои връзки просто приключват — отбелязва непринудено Мари и отпива, но този път вода. — Никой не може да каже защо. Подобни неща са нещо напълно нормално.

— Да. — Очите на Джош все още имат онова отнесено изражение, което не е никак изненадващо, тъй като Сейди вие като сирена в ухото му: „Кажи защо се объркаха нещата! Кажи го на глас!“.

— Така. — Мари се опитва да смени темата. — Как мина седмицата ти? Онзи мой клиент ми стъжни живота през последните дни. Спомняш ли си го — дето ти разказвах за него?