Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 87

— Изглежда много щастлив, не мислиш ли? — отбелязва спокойно Сейди.

— Не, не е щастлив! — поглеждам я кръвнишки аз. — Намира се в пълно отрицание!

В момента поръчват бутилка вино. Страхотно! Сега ще трябва да ги гледам как се напиват и започват да флиртуват. Грабвам няколко маслини от чинията пред себе си и започвам да предъвквам печално. Сейди вече се е вмъкнала на стола срещу мен и ме наблюдава съчувствено.

— Предупредих те! Не е хубаво да преследваш мъжете! — обажда се по едно време.

— Аз не го преследвам! Само… се опитвам да го разбера. — Разклащам чашата си с вино и се заглеждам замислено в нея. — Всичко свърши толкова внезапно. Той просто ме отряза. А аз исках да поработим върху връзката си. Исках да поговорим и да обсъдим проблемите си. Като например от мисълта за обвързването ли се е уплашил? Или има някоя друга? Обаче той отказва да разговаря с мен. Дори не ми даде шанс!

Хвърлям поглед на Джош, който се усмихва мило на Мари, докато сервитьорът вади корковата тапа от бутилка вино. Все едно гледам първата ни среща. Съвсем същото е — само усмивки, смешни истории и вино. Къде се обърка всичко? Как стана така, че сега седя скрита в ъгъла и го подслушвам с микрофон?

А после се сещам — решението идва като просветление! Привеждам се към Сейди и изричам настойчиво:

— Върви и го попитай!

— Какво да го питам? — смръщва се тя.

— Къде се объркаха нещата? Попитай Джош какво не ми е наред? Накарай го да говори на глас, така, както направи с Ед Харисън! И тогава всичко ще ми се изясни!

— Не мога да сторя подобно нещо! — възпротивява се тя.

— Напротив, можеш! Влез в главата му! Накарай го да говори! Това е единственият начин, по който мога да се свържа с него… — Не довършвам, защото точно в този момент една сервитьорка се приближава до масата ни с изваден бележник. — О, здравейте! Бих искала, мммм… една супа! Благодаря!

Когато сервитьорката се отдалечава, аз правя мили очички на Сейди и изричам тъжно:

— Моля те! Дойдох чак дотук! Положих такива усилия да си изясня нещата!

За миг настъпва тишина. После Сейди подбелва отегчено очи и отсича:

— Хубаво де!

Изчезва и секунда по-късно се появява точно до масата на Джош. Наблюдавам сцената с галопиращо от вълнение сърце. Натъпквам слушалката още по-навътре в ухото си, без да обръщам внимание на досадното жужене, и се заслушвам в кръшния смях на Мари, която разказва някаква смешна история за яздене на коне. Установявам, че има лек ирландски акцент, който не бях забелязала досега. Когато вдигам очи, виждам, че Джош долива чашата й.

— Очевидно си имала удивително детство! — тъкмо казва той. — Разкажи ми повече за него!

— Какво по-точно искаш да знаеш? — засмива се тя и отчупва от хлебчето си.