Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 80

— Ами, разменихме си няколко думи с кралицата — ей така, за забавление.

— Ти сериозно ли говориш?

— Може би — поглежда ме дяволито пралеля ми. — Но се отразява ужасно на гласните връзки. След известно време просто съм принудена да се откажа. — Покашля и разтрива гърлото си.

— А аз си мислех, че съм единственият човек, когото преследваш — не успявам да сдържа детинската си обида аз. — Мислех си, че съм специална за теб!

Сейди се замисля сериозно и след известно време отбелязва:

— Ти си единственият човек, с когото мога да осъществя моментална връзка. Само си помислям за теб и веднага съм при теб!

— Така ли? — Не мога да не се чувствам поласкана.

— Е, къде според теб ще ни заведе той? — поглежда ме Сейди с блеснали от възбуда очи. — Сигурно в „Савой“, нали? Обожавам хотел „Савой“!

Съзнанието ми е принудено да се върне автоматично към кашата, в която се забърках. Ама тя наистина ли смята, че тримата ще излезем на среща? Заедно? Това ще бъде най-странната среща на света — тройка с дух!

Окей, Лара! Само не се паникьосвай! Не губи разума си! Този човек надали ще ми се обади, за да ми определи среща. Най-вероятно ще скъса визитката ми и ще отдаде инцидента било на главоболието си, било на никотиновия си глад, било на нивата на стреса, на които е бил подложен напоследък, и аз никога повече няма да го видя. Изпълнена с далеч по-голяма самоувереност отпреди, аз се насочвам с широки крачки към изхода на сградата. Достатъчно се правих на хахо за днес! Крайно време е да свърша малко работа!

* * *

Веднага щом се появявам в офиса, грабвам телефона и се обаждам на Джийн. Междувременно се настанявам на въртящия се стол, отпускам се доволно и се подготвям да се насладя на момента.

— Джийн Савил — чува се от другия край на линията.

— Здравей, Джийн! — изричам с най-любезния си глас. — Обажда се Лара Лингтън. Отново във връзка с онази ваша политика на компанията, забраняваща присъствието на кучета на работното място, която, разбира се, аз напълно разбирам и приветствам. Не мога да не изкажа и съгласието си с вас по повод желанието ви да запазите офисите си като зона, свободна от животни. Просто исках да попитам защо това правило не важи за една ваша служителка — Джейн Френшю, стая 1416?

Ха!

Никога досега не бях чувала Джийн Савил да се гърчи като червей. Първоначално се опитва да отрича всичко. После прави хилав опит да ме преметне, че това се дължало на някакви обстоятелства и изобщо не можело да се смята за прецедент. Но само едно споменаване на думите „адвокати“ и „Европейската харта за правата на човека“ и тя се предава.

Става ясно, че Шърийн ще може да води своя Флаш на работа! Още утре ще впишат тази клауза в договора й и дори ще й осигурят специална кучешка кошничка! Затварям триумфално телефона и веднага набирам номера на Шърийн. Тя ще бъде на седмото небе! Най-сетне да харесам работата си!

И става още по-хубаво, когато чувам ахването на клиентката си по телефона.