Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 269

— Аха! — Тоня вече е обидена. — Много добре! Но няма ли да ти бъде трудно, когато той се върне в Щатите? — Тази мисъл очевидно е достатъчна, за да подхрани злорадството й, и тя грейва. — Връзките от разстояние очевидно завършват много неприятно. Всички тези трансатлантически телефонни разговори, а и времевата разлика…

— Кой знае какво ще стане! — чувам се да отбелязвам енигматично.

— Аз мога да го накарам да остане! — Шепотът на Сейди в ухото ми ме стряска така, че едва не подскачам на стола си. Обръщам се и я виждам да се носи във въздуха точно до мен с блеснали от решителност очи. — Аз съм твоят ангел-пазител! Аз мога да накарам Ед да остане в Англия!

— Извинете ме за момент — обръщам се към останалите на масата. — Налага се да изпратя едно текстово съобщение.

Вадя телефона си и започвам да пиша, като разполагам екрана така, че Сейди да може да го вижда.

„Няма проблеми. Не е необходимо да го караш да остава. Къде беше?“

— Или по-добре да го накарам да ти предложи брак! — възкликва тя, без да обръща внимание на въпроса ми. — Ще бъде адски забавно! Ще му кажа да ти направи предложение и ще гледам да ти избере най-зашеметяващия пръстен и после ще бъде толкова хубаво, докато организираме сватбата, и…

„Не, не и не! — пиша бързо. — Сейди, престани! Моля те, не го карай да прави нищо насила! Искам той сам да взема решенията си. Искам да слуша собствения си глас!“

Сейди изсумтява, когато изчита написаното, и казва:

— Хубаво! Обаче смятам, че моят глас е по-интересен!

При което аз не мога да не се усмихна.

— Пращаш съобщение на гаджето ли? — наблюдава ме изкъсо Тоня.

— Не — отговарям неопределено. — Просто на една приятелка. Добра приятелка!

Обръщам се и набирам по клавиатурата на телефона: „Благодаря ти за всички онези неща, които правиш, за да ми помогнеш в бизнеса! Не беше необходимо!“.

— Но аз искам да го направя! — настоява Сейди. — Забавно е! Стигнахте ли до шампанското?

„Не — написвам в отговор, като ми идва да се изхиля. — Сейди, ти си най-добрият ангел-пазител на света!“

— Е, не мога да кажа, че не се гордея със себе си! — пъчи се тя. — А сега, къде мога да седна?

Понася се над масата и се настанява на свободния стол отсреща. Точно в този момент се появява Кейт, поруменяла от вълнение.

— Познайте какво стана! — изписква. — Току-що получихме бутилка шампанско от безмитния магазин на ъгъла! Човекът каза, че това било за добре дошли в квартала! И най-важното, Лара, телефонът не спря да звъни! Записала съм всички номера, които те търсиха. Пристигна и пощата, препратена от апартамента ти. Не я нося тук, разбира се, но забелязах една пратка, която сигурно е важна, та… От Париж е… — И ми подава пратката. После си дръпва един стол, оглежда всички и пита: — Поръчахте ли вече? Лично аз умирам от глад! Здравейте, с вас не се познаваме! Аз съм Кейт!

Докато Кейт и Тоня се запознават и докато татко налива още вино, аз се втренчвам в пощенската пратка, изпълнена с неприятни предчувствия. Идва от Париж. Почеркът, с който е изписан адресът, безсъмнено е момичешки. Когато притисна торбичката, усещам вътре нещо твърдо и неравно. Твърдо и неравно като огърлица!