Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 267

Макар че, ако трябва да бъда честна, не бих имала нищо против името ми да се беше появило във вестниците. Обаче никой не си направи труда да дойде и да вземе интервю от мен, въпреки че нарочно изправих косата си — за всеки случай. Във всички статии пише единствено това: „Откритието е било направено от член на семейството“.

Член на семейството. Да бе!

— Но все пак нещо не разбирам! — вперва жлъчен поглед в мен сестра ми. — Защо изобщо започна това проучване?

— Просто интуицията ми подсказа, че около пралеля Сейди има нещо гнило. Обаче никой не пожела да ме чуе — не мога да се сдържа да не добавя. — На погребението й всички решихте, че съм побъркана.

— Тогава каза, че тя е била убита! — протестира Тоня. — А всички знаем, че не е била убита!

— Усещането ми, че нещо не е наред, беше много общо — отбелязвам и вирвам брадичка. — Затова реших сама да проверя основанията за своите подозрения. И след известни проучвания те се потвърдиха! — Всички ме зяпат в устата, сякаш съм университетски преподавател. — Накрая се свързах с експертите от Лондонската портретна галерия и те удостовериха истинността на моите разкрития!

— Напълно вярно! — кимва усмихнат татко.

— И знаеш ли какво още? — допълвам гордо. — Сега ще правят нова оценка на картината и чичо Бил ще даде на татко половината от стойността й!

— Хайде бе! — ахва Тоня и слага ръка на устата си. — Няма начин! И колко би могло да е това?

— Доколкото схванах, милиони — обяснява татко и се размърдва притеснено в стола си. — Обаче Бил е непреклонен, че трябва да ми ги даде!

— Те са твои по право, татко! — повтарям му за хиляден път. — Той ги е откраднал от теб! Той е крадец!

Като никога Тоня изглежда онемяла. Грабва едно чесново хлебче и започва да го ръфа. Накрая се обажда:

— Видяхте ли онази уводна статия в „Таймс“? Брутална работа!

— Да, доста грубичко, бих казал — примигва татко. — Все пак, въпреки всичко, не можем да не съчувстваме на Бил…

— Нищо подобно! — прекъсва го мама. — Говори само за себе си!

— Пипа! — втрещява се татко.

— Лично аз изобщо не му съчувствам! — отсича тя и оглежда предизвикателно цялата маса. — Аз изпитвам към него… гняв! Да, гняв!

Зяпвам срещу мама. Откакто съм се родила, нямам спомен да съм чувала мама да си признава, че изпитва гняв. От другата страна на масата Тоня е също толкова шашната, колкото съм и аз. Тя ме поглежда въпросително, а аз само свивам рамене.

— Онова, което е сторил, е недостойно и непростимо! — продължава мама. — Баща ви все се старае да търси добрата страна у хората, да намери някакво извинение за лошотията им. Но истината е, че понякога добра страна просто няма! Извинение също няма!

Никога досега не съм виждала мама толкова войнствено настроена. Бузите й са порозовели от вълнение и стиска винената чаша така, сякаш се кани да пробие небето с нея.

— Браво на теб, мамо! — възкликвам.

— И ако баща ви продължава да се опитва да го защитава…

— Не го защитавам! — побързва да я опровергае татко. — Но все пак той ми е брат! Роднина. Трудно е…