Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 268

Въздъхва дълбоко. Виждам сенките на разочарованието, изписани под очите му. Да, татко наистина се старае да открива добрата страна у всеки човек. Това е част от неговия житейски грим.

— Твърде дълго време семейството ни живя под сянката на брат ти! — продължава мама с треперещ глас. — Успехът му се отрази на всеки от нас, макар и по различен начин. Но ето че вече е време да бъдем свободни, да излезем изпод сянката му! Мисли си каквото искаш, но аз тегля чертата!

— А аз препоръчах книгата на чичо Бил на дамите от моя читателски клуб! Представяте ли си?! — обажда се внезапно Тоня. — И направих осем продажби заради него! — Възмущението й е неподправено. — А всичко е било лъжа! Отвратителен човек, достоен единствено за презрение! — После внезапно се обръща към татко и добавя: — И ако ти не си на същото мнение, татко, ако не си му бесен, значи си пълен балък!

Не мога да не я поздравя вътрешно. Понякога ситуацията има нужда точно от това — от прямотата и безпощадната искреност на сестра ми.

— Но аз съм бесен! — признава си накрая татко. — Разбира се, че съм бесен! Просто ми трябва време, за да се приспособя към реалността на нещата! Да разбереш, че брат ти е такова егоистично, безпринципно… лайно! — издишва дълбоко. — Така де, какво идва да каже това?

— Идва да каже, че просто трябва да го забравим! — отсича твърдо мама. — Да продължим напред! Да продължим с остатъка от живота си, без да се чувстваме второразредна порода хора!

Никога досега не съм чувала мама да говори с толкова хъс.

Давай, мамо!

— И кой сега се занимава с нещата, свързани с него? — продължава да разпитва Тоня. — Той не се ли дърпа?

— С всичко се занимава Лара! — отсича гордо мама. — Тя говори с чичо ти Бил, тя говори с галерията, тя оправи всичко… и започна собствен бизнес! Истински стожер е тя, ами да!

— Браво! — усмихва се широко Тоня, но по очите й разбирам, че това я дразни. — Браво на теб, Лара! — Отпива от виното си и бавно разклаща чашата. Направо я виждам как се опитва да намери някое уязвимо местенце в мен, някакъв начин да си възвърне превъзходството. — А как вървят нещата с Джош? — хрумва й накрая. — Татко ми каза, че за малко сте се събрали, но после окончателно сте се разделили. Сигурно не ти е никак леко! Сигурно си съсипана!

— Нищо подобно — свивам рамене. — Отдавна го преживях.

— Но не може да не те боли, нали? — настоява Тоня, фиксирала ме с кравешките си очи. — Самоувереността ти не може да не е пострадала! Но не забравяй едно — това не означава, че ти не си красива, Лара! Нали така? — обръща се към мама и татко. — Има и други мъже…

— Новият ми приятел се грижи достатъчно добре за моето настроение — отбелязвам усмихнато. — Така че, няма нужда да се притесняваш за мен!

— Нов приятел ли? — ахва тя. — Вече?

Е, не е необходимо да се прави на чак толкова изненадана!

— Той е американски консултант към една наша фирма. Казва се Ед.

— Много красив мъж! — вметва в моя защита татко.

— И миналата седмица води всички ни на обяд! — приглася мама.