Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 250
Софи Кинсела
Поглеждам към Сейди, която се е изолирала от разговора ни, като че ли това изобщо не я интересува. Тя свива рамене, сякаш за да ме освободи от цялата ми болка и гняв.
— Скъпа, престани да нареждаш като пастор! Твърде скучно е! Поне сега я открих. Поне знам, че не е изгоряла. И поне разбирам, че не изглеждам чак толкова дебела, колкото си мислех, че съм била! — допълва с неочаквано оживление. — Ръцете ми изглеждат доста добре, не мислиш ли? Винаги съм имала хубави ръце!
— Прекалено кльощави за моя вкус! — не мога да се сдържа да не я срежа.
— Поне не са като
Двете си разменяме престорено хладни усмивки. Нахакаността й не е в състояние да ме заблуди. Тя е бледа, тялото й непрекъснато примигва като изгаряща лампичка и на мен ми е пределно ясно, че това разкритие я е разтърсило. Но иначе брадичката й е вирната високо — както винаги.
Малкълм Гледхил е свел притеснено очи.
— Ако знаехме, че тя все още е жива… — промърморва. — Ако някой ни беше казал…
— Нямало е как да го знаете — изричам тихо, с вече доста поуталожен гняв. — И ние самите не знаехме, че това е тя!
Защото чичо Бил така и не ни каза нищо. Защото покри всичко чрез анонимна сделка. Нищо чудно, че толкова искаше огърлицата! Тя е била единственото нещо, което е свързвало Сейди с портрета й! Тя е била единственото нещо, което би могло да разкрие неговата колосална измама. За него тази картина вероятно е била като бомба със закъснител, цъкаща тихичко през всичките тези години. И сега, накрая, избухнала. Бум! Все още не знам как, но съм сигурна, че ще отмъстя за Сейди! И отмъщението ми ще бъде жестоко!
След няколко минути се оказва, че и четиримата сме се обърнали отново към картината. Почти е невъзможно да седиш в тази галерия и да не гледаш портрета на Сейди.
— Казах ви, че тя е най-популярният портрет в галерията — обажда се Малкълм Гледхил. — Днес говорих с отдела по маркетинг и те казаха, че ще я направят лице на галерията. Ще бъде използвана във всички кампании от сега нататък!
— Искам да бъда върху червило! — обажда се внезапно Сейди с неочаквана за последните минути решимост. — Някое прекрасно ярко червило!
— Тя трябва да бъде сложена на червило! — отсичам аз пред Малкълм Гледхил. — Което трябва да кръстите на нея. Сигурна съм, че точно това би искала!
— Ще видя какво мога да направя — кимва сконфузено той. — Това не е точно в моята област, но…
— Впоследствие ще ви уведомя какво друго би искала — казвам и намигвам на Сейди. — От сега нататък аз ще действам като неин неофициален агент!
— Питам се какво ли си мисли — кимва Ед по посока на платното пред нас. — Изражението й е крайно интригуващо.
— И аз често се питам това — припява Малкълм. — Тя излъчва такъв покой и щастие… Очевидно, от онова, което казахте, е ясно, че тя е имала известна
— Ама че идиот е този! — просъсква вбесено в ухото ми Сейди. — Не е ли очевидно какво мисля? Гледам към Стивън и си мисля: „Кога пак ще потракаме кокали?!“.
