Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 223
Софи Кинсела
Поглеждам към татко — притесненото лице, честните очи. Ако му кажа истината, той изобщо няма да ми повярва. Ще реши, че съм станала параноичка или че вземам наркотици. Или и двете.
— Между другото, чичо Бил да е споменавал за една огърлица? — питам небрежно.
— Огърлица ли? — поглежда ме объркано татко. — Не. Каква огърлица?
— Ами… няма значение. — Въздъхвам. Отпивам от линггочиното си и когато вдигам отново глава, забелязвам, че татко ме наблюдава изпитателно. Усмихва се, но веднага разбирам, че е разтревожен.
— Скъпа, тук ти се предоставя прекрасна възможност! — сочи писмото на масата. — Дава ти се шанс да оправиш живота си. Може пък да е добре, ако приемеш. Не му мисли много! Не търси проблеми, които не съществуват! Просто се възползвай от шанса си!
Той не разбира. И как би могъл? Сейди не е проблем, който не съществува. Тя е реална. Тя е човек и е моя приятелка, и има нужда от мен…
„Тогава къде е?“, изрича нечий рязък глас в главата ми като нож, който се забива в мозъка ми.
Подскачам стреснато. Откъде дойде този глас? Не е възможно да се съмнявам… Не е възможно да мисля…
В гърдите ми назрява паника. Но, разбира се, че Сейди е реална! Разбира се! Не говори глупости! Престани да мислиш по този начин!
Но ето че гласът на Джини отново нахлува в главата ми.
Не, няма начин! Искам да кажа…
Усещам, че ми се завива свят. Отпивам от кафето си, оглеждам кафенето, опитвайки се да се закотвя в реалността. Кафенето „Лингтън“ е реално. Татко е реален. Предложението за работа е реално. И Сейди е реална. Знам, че е така! Искам да кажа, че я видях, чух я! Двете се разхождахме заедно. Говорихме.
Пък и как бих могла да си я измисля? Откъде бих могла да знам толкова много неща за нея? Откъде бих могла да знам за огърлицата? Дори не съм се запознавала с нея приживе!
— Татко! — отварям рязко очи. — Никога не сме ходили да видим пралеля Сейди, нали? Освен онзи път, когато съм била бебе.
— Всъщност не е съвсем така — отвръща татко, като ме поглежда несигурно. — След погребението двамата с майка ти говорихме по този въпрос. Сетихме се, че веднъж те заведохме да я видиш, когато беше на шест годинки!
— На шест ли? — преглъщам. — Тя тогава носеше ли… огърлица?
— Може и да е носила — свива рамене баща ми.
Значи съм се запознала с пралеля Сейди, когато съм била на шест. Възможно е тогава да съм видяла огърлицата. Възможно е сега да съм си спомнила… без да си давам сметка, че помня.
Мислите ми са в процес на свободно падане. Усещам в гърдите си хлад и празнота. Имам чувството, че всичко се обръща с краката нагоре. За първи път съзирам нова възможна реалност.
Възможно е да съм си измислила всичко. Може би точно това съм искала. Чувствах се толкова виновна, че никога не съм я познавала, че подсъзнателно съм я измислила. Така де, нали още когато я зърнах за първи път, си помислих точно това — че тя е плод на моите халюцинации.