Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 222
Софи Кинсела
Говори нещата, които знае, че трябва да каже. Но от вниманието ми не убягва надеждата, която проблясва в очите му, въпреки че старателно се опитва да я скрие. Той определено ще се радва аз да имам стабилна работа в огромна международна компания — в
И чичо Бил отлично знае това. Защо иначе ще изпраща писмото на татко? Опитва се да манипулира и двама ни!
— Мисля, че чичо ти Бил се чувства виновен, задето така те е отрязал на погребението — продължава татко. — И е бил изключително впечатлен от настойчивостта ти. Както и аз, между другото! Нямах никаква представа, че си планирала пак да отидеш при него и да го помолиш!
— Но аз не съм говорила с него за работа! Отидох да го попитам за… — Прекъсвам безпомощно. Не мога да спомена огърлицата. Не мога да говоря за Сейди. Тази кауза е невъзможна!
— Ако трябва да бъда честен — снижава глас татко и се привежда през масата към мен, — мисля, че Бил си има някакви проблеми с Диаманте! Съжалява, че я е отгледал в такъв… разкош. Двамата си поговорихме много добре, по братски, и знаеш ли какво ми каза той? — По лицето на татко се разлива огромно задоволство. — Той каза, че те вижда като точно онзи тип самостоятелно издигаща се личност, която може да бъде пример за Диаманте!
„Той не го мисли наистина! — идва ми да се разкрещя. — Ти нямаш представа какво всъщност става! Просто иска аз да престана да преследвам огърлицата!“
Отпускам отчаяно глава в ръцете си. Истината е толкова абсурдна. И звучи толкова невероятно. А сега огърлицата я няма и Сейди я няма, и аз не знам какво да мисля или… да правя…
— Лара! — възкликва татко. — Скъпа! Добре ли си?
— Добре съм. — Вдигам глава. — Извинявай. Всичко е толкова… неочаквано.
— Грешката е моя — отронва татко и усмивката му посърва. — Обърках те. Изобщо не трябваше да го споменавам. Твоят бизнес върви добре…
О, боже! Не мога да продължавам повече с този маскарад!
— Татко! — прекъсвам го. — Бизнесът ми не върви добре!
— Моля?
— Не върви никак добре! Излъгах те. Не исках да ти казвам, за да не те тревожа. — Започвам да премятам едно пакетче захар между пръстите си, неспособна да го погледна в очите. — Истината е, че е… пълен провал! Натали ме остави съвсем сама, без да предупреди, после се скарахме много грозно и накрая аз напуснах. И… отново скъсахме с Джош. Вече завинаги. — Преглъщам, докато го изричам. — Най-накрая осъзнах колко съм грешала за него. Той не ме е обичал. Просто аз много исках той да ме обича.
— Разбирам. — Татко определено е шокиран. — Божичко! — Настъпва тишина, докато той осмисля чутото. — Е… може би това предложение идва точно навреме — изрича накрая.
— Може би — изфъфлям, все така вперила поглед в масата.
— Какво има? — пита внимателно татко. — Скъпа, защо усещам нежелание в гласа ти? Та ти толкова искаше да работиш за чичо си Бил!
— Да, знам. Но сега всичко е… много сложно.
— Лара, мога ли да ти дам един съвет? — пита татко и ме изчаква да вдигна очи към него. — Не се тормози толкова! Отпусни се! Може пък да не е толкова сложно, колкото си мислиш!
