Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 221

Сърцето ми се разтуптява. Ала не трябва да издавам вълнението си.

— Защо все пак не вземеш да ми кажеш, а? — подхвърлям с престорена небрежност. — Просто за всеки случай.

— Скъпа, не е необходимо да бъдеш учтива с мен! — засмива се татко.

— Не се правя на учтива! — отсичам. — Наистина искам да знам!

— За нищо на света не бих те обидил, скъпа! Много съм горд от онова, което си постигнала! — изрича с обич татко. — А това сега би означавало да се откажеш от всичко. Не мисля, че ще си струва!

— Може и да си струва! Просто ми кажи! — Мамка му! Звуча адски отчаяна. Побързвам да пренастроя изражението си на любезен интерес. — Искам да кажа, защо просто не ми разкажеш? Няма да навреди, нали?

— Е, може би си права. — Татко отпива от кафето си, после ме поглежда право в очите и изрича: — Вчера ми се обади Бил. Представи си изненадата!

— Чичо Бил ли? — сащисвам се аз.

— Каза, че наскоро си му ходила на гости.

— А, да. — Прочиствам си гърлото. — Вярно, че се отбих за малко, за да побъбрим. Смятах да ти кажа…

Не смятах.

— Колкото и за малко да е било, той е бил много впечатлен от теб. Как те описа, я да се сетя? — Кривата усмивка на татко се появява — сигурен знак, че наистина, му е весело. — А, да! „Упорита“ и „последователна“! Както и да е. Та резултатът е… това!

Вади от джоба си плик и го плъзва по масата към мен. Невярваща на очите си, аз го отварям. Вътре има писмо на специалната хартия на компанията „Лингтън“. В него ми предлагат работа на пълен щат в отдел „Човешки ресурси“. И шестцифрена заплата.

Имам чувството, че ще припадна. Когато вдигам очи, виждам, че очите на татко светят. Макар да се прави на сдържан, очевидно е много поласкан.

— Бил ми го прочете по телефона, преди да го изпрати. Бива си го предложението, нали?

— Нещо не разбирам — разтривам объркано чело. — Защо е изпратил писмото на теб? Защо не право на мен?

— Бил реши, че така жестът ще бъде оценен от семейството.

— Вярно бе! Как не се сетих?

— Усмихни се, скъпа! Независимо дали ще приемеш работата или не, все пак предложението е страхотно!

— Така е — изричам.

Ала не мога да се усмихна. Усещам, че нещо не е наред.

— За теб това е страхотно признание — продължава татко. — Така де, Бил нищо не ни дължи. Направил го е само защото е оценил талантите ти и заради доброто си сърце!

Ясно. Ето какво не е наред — татко сам го каза, без да иска. Аз не вярвам, че чичо Бил е в състояние да оцени талантите ми. Нито пък в доброто му сърце.

Свеждам отново поглед към писмото, към шестцифрената сума, отпечатана черно на бяло. И подозренията обгръщат душата ми като паяжини.

Той се опитва да ме купи.

Е, това може би е малко силно казано. Но определено се опитва да ме привлече на своя страна. Знам, че настъпих чичо Бил по мазола още в мига, в който споменах огърлицата на Сейди. Моментално го забелязах в очите му — шок. И тревога.

А сега, като гръм от ясно небе, предложение за работа.

— Но не искам това да те разколебава — тъкмо казва татко. — Двамата с майка ти сме много горди с теб, Лара, така че, ако искаш да продължиш с бизнеса си, ние стопроцентово ще застанем зад теб! Никой не те кара да правиш нищо насила!