Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 211

Все още не съм изгубила надежда, че в крайна сметка ще успея да докосна добрата струна в душата й. Ала нейното слисано изражение не се променя ни на йота.

— Сватосваме хората ли? — възкликва тя и избухва в пренебрежителен смях. — Ела на себе си, Лара! Това тук не ти е агенция за самотни сърца!

Ясно. Тя никога няма да ме разбере. Аз пък никога няма да разбера нея.

— Искам да сложим край на нашето партньорство! — отсичам през зъби. — Събирането ни беше голяма грешка! Ще говоря с адвоката.

— Както искаш! — Тя се изправя, кръстосва ръце пред гърди и се обляга собственически на бюрото си. — Но не си въобразявай, че ще ми отмъкнеш клиентите! Пише го в споразумението ни! Затова изобщо не храни някакви илюзии, че ще ме унищожиш!

— Не бих си го и помислила! — изричам с леден глас.

— Тогава давай! — свива рамене Натали. — Опразни бюрото си! Действай!

Поглеждам към Кейт. Тя ни наблюдава напълно втрещена.

— Извинявай — оформям с устни към нея аз.

В отговор тя вади телефона си и започва да пише текстово съобщение. Миг по-късно моят телефон ми дава сигнал, че съм получила такова. Вадя го и чета:

„Не те обвинявам. Ако основеш нова компания, може ли да ме вземеш при теб?“

К.

Връщам отговор:

„Разбира се. Но засега нямам представа какво ще правя. Благодаря ти, Кейт!“

Л.

Натали е седнала обратно на бюрото си и показно пише нещо на компютъра си, сякаш аз не съществувам.

Едва сега осъзнавам, че седя в средата на офиса, между всички бюра. Усещам, че ме изпълва безтегловност. Боже, какво сторих току-що? Когато тази сутрин станах, имах бизнес и бъдеще. А сега нямам нищо. Никога няма да успея да си върна всички пари от Натали. Как сега ще кажа на мама и татко?

Не! Сега не мисли за това!

Със свито сърце аз грабвам едно кашонче от ъгъла, изсипвам хартията за принтер от него и започвам да си събирам нещата от бюрото. Острилката. Чашката за моливи.

— Но ако си въобразяваш, че можеш да се отделиш и да започнеш сама, много грешиш, момиченце! — изстрелва внезапно Натали, като се обръща със стола си към мен. — Не забравяй, че нямаш никакви контакти! Нямаш никакъв опит в тази дейност! Ти си един въздух под налягане! Не си мисли, че твоите романтични представи за това как ще сватосваш хората с подходящата за тях работа ще ти бъдат от полза! И не очаквай от мен да те взема на работа, когато излезеш на улицата и започнеш да умираш от глад!

— Може пък Лара да не остане в този вид бизнес! — обажда се за мое огромно изумление Кейт от другото бюро. — Може би ще започне нещо съвсем различно! Тя има и други таланти, ако още не ти е ясно! — И ми кимва усмихнато, а аз я гледам объркано.