Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 172

И за мой огромен ужас той минава право през Сейди, насочвайки се към мен.

Виждам как по лицето й се изписва шок. Обръща се и съкрушено го наблюдава как напуска дансинга. Приисква ми се и той да можеше да я види, и той да знаеше…

— Съжалявам! — оформям с устни към Сейди, когато Ед ме повлича към дансинга. — Много, ужасно съжалявам!

Танцуваме още малко, след което се връщаме на масата. Чувствам приятна възбуда — никога не бях танцувала по този начин. Ед също изглежда в добро настроение.

— Ед, вярваш ли в ангели-пазители? — питам го внезапно. — Или в призраци? Или в духове?

— В нито едно от изброените — отговаря делово той. — Защо?

Аз се привеждам към него и поверително прошепвам:

— Ами какво ще кажеш, че точно тук, в тази зала, има един ангел-пазител, който страхотно си пада по теб?

Ед ме поглежда странно и после пита:

— Да не би тук изразът „ангел-пазител“ да е евфемизъм за „мъжка проститутка“?

— Не, разбира се! — разсмивам се аз. — Окей, забрави!

— Прекарах си много добре! — отсича той, пресушава чашата си и ми се усмихва.

Истинска, пълнокръвна усмивка: присвити очи, отпуснато чело, всичко! Идва ми да извикам: „Джеронимо! Получи се най-сетне!“.

— Аз също — отговарям на глас.

— Не предполагах, че вечерта ще завърши по този начин — казва той и оглежда стария клуб. — Но мисля, че се получи страхотно!

— Да, по-различно от обикновено — кимвам.

Той разпечатва пакетче фъстъци и ме черпи, а аз го гледам как започва да дъвче гладно. Въпреки че вече изглежда доста по-отпуснат отпреди, по челото му все още се забелязват тънки бръчици.

И нищо чудно. Със сигурност има много поводи да се мръщи. Не мога да не изпитам съчувствие към него, когато се сещам за историята му. Дошъл е съвсем сам в непознат град, за да работи. И просто тика живота си, седмица след седмица, без изобщо да му се зарадва. Вероятно наистина не беше зле, че дойдохме да танцуваме. Сигурно това му е първото забавно преживяване от месеци насам.

— Ед! — възкликвам внезапно. — Какво ще кажеш да те разведа из града? Трябва да видиш Лондон! Би било престъпление да си бил тук и да не го познаваш! Ще те разведа. Какво ще кажеш през уикенда, а?

— С удоволствие! — отвръща той с неподправен възторг. — Много благодаря за поканата!

— Няма защо! — махвам ръка. — Ще се уговорим по имейла!

Усмихваме се един на друг и аз пресушавам моето питие. (Поръчах точно онова, което ме накара Сейди, и, честно да си призная, отвратително е!)

Ед поглежда часовника си.

— Е, готова ли си да тръгваме? — пита.

Поглеждам към дансинга. Сейди продължава да си танцува. Размахва ръце и крака без никакви признаци за умора. Сега разбирам защо момичетата през двайсетте са били толкова кльощави.

— Да тръгваме! — кимвам. Сейди винаги може да ни настигне.

Излизаме и се озоваваме във вълшебната лондонска нощ. Уличните фенери са запалени, от тротоарите се надига обичайната фина мъгла и наоколо не се вижда жива душа. Насочваме се към ъгъла и след няколко минути успявам да спра две таксита. Усещам, че вече потрепервам под тънката си рокля и изтърканото наметало. Ед ме настанява в първото такси, задържа вратата и се навежда.