Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 165

Прав е. Никак не ми е приятно, че е прав, но си е така.

— Окей! — кимвам накрая. — Ще го направя!

— Имаш ли нужда от още време?

— Не. Починах си достатъчно. Просто искам да свършвам с това и да си тръгваме.

— Ясно. После си тръгваме! — По устните му отново потрепва лека усмивка. — Късмет!

— Благодаря! — Иска ми се да допълня: „Усмивките станаха две!“, но не го правя.

Ед прекосява с широки крачки прага и аз поемам след него. Не знам как, но успявам да държа главата си високо вдигната. Сред тълпите се носи жужене, което автоматично стихва при моята поява и е заменено от шумни аплодисменти. Някъде отзад се дочуват и подсвирквания, а няколко телефона ме снимат. Отсъствах толкова дълго, че сигурно вече тръпнат в очакване на феноменален, грандиозен финал.

Петте жертви са насядали в редичка пред мен, всеки хванал лист и химикалка. Усмихвам им се последователно, след което оглеждам тълпата и започвам:

— Дами и господа, моля да ме извините заради дългото отсъствие! Все пак тази вечер ми се наложи да разчета десетки мисли. И, честно да ви кажа… шокирана съм от наученото! Шокирана! Вие! — Извъртам се на пета и соча първото момиче, което е притиснало листа до гърдите си. — Безсъмнено знам какво сте нарисувала. — Махвам небрежно с ръка, сякаш онова, което е нарисувала, няма никакво значение. — Но далеч по-интересен от него е фактът, че в офиса ви има един мъж, по когото вие непрекъснато въздишате! Не отричайте!

Момичето се изчервява чак до ушите и отговорът й потъва във всеобщия смях.

— Казва се Блейки! — провиква се някой отзад и смехът избухва с още по-голяма сила.

— Вие, господине! — Обръщам се към мъж с късо подстригана коса. — Твърди се, че мъжете обикновено мислят за секс на всеки трийсет секунди, но при вас е доста, ама доста по-често! — Порой от смях. Обръщам се бързо към следващия: — Докато вие, господине, на всеки трийсет секунди си мислите за пари!

Мъжът избухва в смях и се провиква:

— Тази жена наистина умее да чете човешките мисли!

— За нещастие, господине, вашите мисли са твърде дълбоко удавени в алкохол, за да бъдат разгадани — казвам на четвъртия тип, едър мъжага. — Що се отнася до вас… — Правя пауза и спирам пред момичето на петия стол. — Съветвам ви никога, ама абсолютно никога да не споделяте с майка си какво си помислихте току-що! — Повдигам закачливо вежди, обаче тя не захапва.

— Какво? — поглежда ме смръщено. — Какво толкова съм мислела?

Мамка му!

— Много добре знаете! — изричам и с последни сили задържам усмивката върху устните си. — Даже отлично…

— Нямам представа за какво говорите! — тръсва глава момичето.

Шумът сред публиката замира. Настава гробовна тишина. Всички очи са извърнати към нас и ни гледат напрегнато.

— Налага ли се да го изричам на глас? — Тук вече усмивката ми едва издържа. — Онези… мисли? Онези конкретни мисли, които преди малко ви минаха през главата…