Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 155

— Първото, което автоматично прави впечатление, е, че не си вманиачена на тема пари — продължава той.

— Е, не бих имала нищо против да правех и повечко пари — отбелязвам напълно откровено. — Доста повечко. Но всъщност си прав — не това е целта ми. Открай време гледам на този вид работа като на… — Не довършвам, смутена от внезапната си откровеност, и замаскирам стеснението си с отпиване от виното.

Защото веднъж, когато споделих моята теория за набирането на хора с Натали, тя ми заяви, че съм луда и по-добре да си затварям устата.

— Като на какво? — настоява да знае Ед.

— Ами… като на събирането на хора, като сватосването. Нещо като да сватосаш идеалния човек с идеалната за него работа.

Ед се усмихва искрено впечатлен.

— Невероятно интересно тълкувание на тази професия! — отбелязва. — Като гледам хората наоколо, надали са много онези, които се чувстват като в любовна връзка с работата си. — И обгръща с жест присъстващите.

— Вероятно щяха да мислят по друг начин, ако работата им е най-подходящата за тях! — изричам с блеснали очи. — Ако мога да събера хората точно с онова, което искат…

— Щяха да ти викат Купидон.

— Ти ми се присмиваш!

— Нищо подобно! — поклаща глава той. — На теория идеята ти ми харесва. Но получава ли се на практика?

Въздъхвам дълбоко. Не знам защо, но усещам, че в Ед има нещо, което ме кара да сваля гарда си. Може би на мен съвсем искрено не ми пука какво мисли той за мен.

— Не особено — признавам. — Всъщност точно сега даже въобще не се получава!

— Лоша работа значи, а?

— Даже много лоша. — Отпивам поредната глътка от виното си, а когато вдигам очи, забелязвам, че Ед ме наблюдава изпитателно.

— Ти имаш партньор в бизнеса, нали?

— Точно така.

— И как реши с кого точно да станеш партньор? — пита небрежно. — Как се случи всичко?

— С Натали ли? — поглеждам го и свивам рамене. — Ами, защото ми е най-добрата приятелка, познавам я много отдавна и освен това е невероятно талантлив, страхотен ловец на глави! Някога работеше за „Прайс Бедфорд“. Сигурно си ги чувал — голяма фирма са.

— Разбира се, че ги знам — кимва той, после се прави, че се замисля за нещо и накрая пита: — И просто от любопитство, кой точно ти каза, че тя е невероятно талантлив, страхотен ловец на глави?

Вторачвам се в него, чувствайки се като пълна глупачка.

— Нямаше нужда никой да ми казва! — промърморвам. — Тя просто си е такава. Искам да кажа… — Забелязвам скептицизма в погледа му. — Защо, какво имаш предвид?

— Не че ми влиза в работата, но… Когато двамата с теб се… — Отново замълчава за момент в търсене на подходящата дума. — … запознахме — довършва.

— Да? — кимвам нетърпеливо.

— Поразпитах тук-там. Оказа се, че никой не беше чувал за теб.

— Браво! — Отпивам поредната глътка вино. — Е, точно това имах предвид.

— Но в „Прайс Бедфорд“ имам познати и те ми казаха някои твърде интересни неща за Натали.

Забелязвайки изражението му, аз се изпълвам с грозни предчувствия.

— Не се и съмнявам! — възкликвам. — Представям си колко са били бесни, когато тя ги напусна. Затова, каквото и да са ти казали…