Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 150

Обаче ето ме сега в едно такси, пременена до блясък и отиваща на галавечеря.

— Стигнахме! Парк Лейн! — възкликва Сейди, като надниква през прозореца. — Хайде, плащай на шофьора и да вървим!

Таксито ни се изпълва със светкавиците на фотоапаратите и светлините на камерите, които чакат пред входа. Отвън се носят шум и глъч от хора, които се поздравяват един друг. Виждам група от десетина души, които пристигат заедно и се качват на червения килим, водещ към хотел „Спенсър“, където ще се проведе галавечерята на списание „Бизнес пийпъл“. Ако се вярва на днешния брой на „Файненшъл таймс“, четиристотин от най-големите таланти на Лондон в областта на бизнеса ще бъдат събрани тук тази вечер.

Като един от тези таланти, аз бях твърде склонна да отменя появата си по редица причини, главните от които са следните:

1. Вече съм отново с Джош и не би трябвало да ходя на разни събития с други мъже.

2. Прекалено стресирана съм от работата си.

3. Ама наистина! Много съм стресирана!

4. Джанет Грейди може да е тук и да ми се разкрещи.

5. Клайв Хокстън — също.

Без да броим и че:

6. Цяла вечер ще трябва да водя учтив разговор с господин Американски сърдитко.

Обаче после ме озари прозрение. Четиристотин души от висшите ешелони на бизнеса, събрани на едно място! И някои от тях няма начин да не са водещи директори в областта на маркетинга! И някои от тях не може да не си търсят нова работа! Именно!

Значи това е моят най-нов план за действие. Ще открия необходимия кандидат за „Леонидас спортс“ тази вечер, по време на великото събитие!

За пореден път надниквам в официалната си чантичка — да, препълнена е догоре с визитките ми. После проверявам отражението си в огледалото. Надали е необходимо да казвам, че Сейди отново си предложи услугите като моя стилистка. Сега съм с черна рокля от двайсетте с пайети, с ресни на ръкавите и медальони в египетски стил на раменете. Над всичко това нося наметка. Очите ми са очертани с тежка очна линия, на едната си ръка имам огромна гривна във формата на змия, а краката ми са пременени с чифт оригинални найлонови чорапи — очевидно същите като на Сейди някога. И всичко това завършва с плътно прилепналата върху главата ми бляскава шапчица, която Сейди беше открила на някакъв пазар на антики.

Но пък тази вечер се чувствам доста по-уверена. Защото, първо на първо, всички ще бъдат облечени във вечерни тоалети. И въпреки неистовите ми протести срещу шапчицата, дълбоко в себе си съм убедена, че с нея изглеждам доста шик. Всъщност изглеждам абсолютно бляскава и ретро.

Сейди също е пременена за случая — рокля с ресни в тюркоазно и зелено, с боа от паунови пера. На врата й дрънчат най-малко десетина огърлици, а на главата й стърчи най-абсурдната тиара на света с водопад от бляскави нишки, падащи покрай ухото й. Непрекъснато отваря и затваря чантичката си и изглежда в маниакално състояние. Ако трябва да бъдем честни, маниакалното й състояние започна още от момента, когато ми разказа за любовника от младостта си. После се опитах да я разпитам за още подробности, обаче тя или отплува в далечината, или се изпарява, или сменя темата. Затова вече се отказах да я питам.