Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 120

— Здравей, Лара! Добре дошла! Аз съм Сара.

— Оставям те в добри ръце, Лара! — заслепява ме Деймиън отново със зъбите си и се оттегля с хрущене по чакъла.

— За мен е голяма чест да се запозная с племенницата на Бил! — започва да нарежда Сара, докато ме води в сградата.

— О! Ами… благодаря!

— Не знам дали Деймиън ти го е споменал — продължава тя, като ме кани на едно канапе и сяда срещу мен, — но се питах дали би могла да ми кажеш темата, за която искаш да говориш с Бил. Задаваме този въпрос на всички негови гости. За да можем да го подготвим, да направим съответните проучвания, ако се налага… С други думи, това улеснява живота на всички ни.

— Всъщност Деймиън не забрави да ме попита. Но както казах и на него, разговорът е личен. Съжалявам!

Любезната усмивка на Сара не помръдва и на йота, когато казва:

— Но не би ли могла просто да подскажеш насоката? Да ни дадеш някаква представа?

— Не желая да говоря за това с когото и да било друг — отвръщам и усещам, че се изчервявам. — Съжалявам, наистина, но въпросът е семеен.

— Разбира се! Няма проблеми! Би ли ме извинила за момент?

Оттегля се в ъгъла на приемната и я виждам как промърморва нещо в микрофончето си. Сейди се плъзва към Сара за миг, а после се връща обратно при мен. И за моя огромна изненада пралеля ми се залива от смях.

— Какво става? — питам тихичко. — Какво казва тя?

— Каза, че на пръв поглед не си изглеждала опасна, но за всеки случай трябвало да извикат допълнителна охрана!

— Какво? — не успявам да се сдържа да не възкликна и Сара автоматично се завърта на пета и ме оглежда подозрително.

— Няма нищо! — помахвам й жизнерадостно. — Аз просто… кихнах! — После свеждам глава и продължавам разговора със Сейди: — И какво друго каза?

— Според нея ти си имала зъб на Уилям. Нещо за някаква работа, която той не ти бил дал.

Да му имам зъб ли? За работа?

Поглеждам я слисано и минава известно време, докато се сещам за какво става въпрос. На погребението! Ама, разбира се!

— Последния път, когато чичо Бил ме видя, аз съобщавах за убийство насред едно погребение. Сигурно е раздрънкал наляво и надясно, че съм пълен психопат!

— Сладко, не мислиш ли? — изкисква се Сейди.

— Изобщо не е смешно! — срязвам я аз. — Сега разбирам защо всички си мислят, че съм дошла да го убия или нещо подобно. Даваш ли си сметка, че всичко е по твоя вина?! — поглеждам пралеля си аз, но веднага млъквам, когато забелязвам, че Сара се приближава към мен.

— Здравей, Лара! — Гласът й звучи звънливо, но напрегнато. — Един от асистентите на Бил ще остане при вас по време на срещата, за да си води бележки. Имаш ли нещо против?

— Виж какво, Сара — изричам, като се старая да звуча колкото ми е възможно по-разумна и спокойна. — Аз не съм психопат! И нямам зъб на никого в този свят! Нямам нужда някой да си води бележки по време на разговора ни! Просто искам да си поговоря със собствения си чичо на четири очи. Пет минути ми стигат! Повече не искам!