Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 118

— Бих могла да опитам. Но не мога да обещая.

— Благодаря — въздъхвам доста обезсърчено. Къде сега да го търся този тип? — И не можете да ми кажете нищо друго за него, така ли? — допълвам с последна надежда. — Нищо особено? Нищо, което да сте забелязали? Нещо странно?

— Е, може и да има! — засмива се Шарън. — Странното е, че и вашата фамилия е „Лингтън“!

— Какво искате да кажете? — изумявам се аз.

— Ами, Джини каза, че нямате роднинска връзка с онзи Бил Лингтън от чашите за кафе. Милионерът, нали се сещате?

— Хммм… И защо питате? — заставам нащрек аз.

— Защото точно на него приличаше Чарлз Рийс! Още тогава го споменах на момичетата. Въпреки че си беше сложил черни очила и шалче, аз веднага го познах! Беше пълно копие на Бил Лингтън!

Дванайсета глава

Нещо не се връзва! Няма никакъв смисъл! Откъдето и да го погледнеш, изглежда пълна лудост!

Възможно ли е този Чарлз Рийс наистина да е бил чичо Бил, но под прикритие? И защо той ще се представя пред Сейди с измислено име? И най-вече — защо после няма да каже на никого за това свое посещение?

А що се отнася до предположението, че той може да има нещо общо с изчезването на нейната огърлица… Така де, ало! Та той е мултимилионер! Защо му е да краде някаква си стара огърлица?!

Идва ми да започна да си удрям главата в стената, за да накарам парченцата от пъзела да се наместят по местата си. Ала тъй като точно в този момент се намирам в луксозната, карана от шофьор лимузина, изпратена ми от чичо Бил, вероятно ще се въздържа. И без това докато стигна дотук, се наложи да преживея истински кошмар. Затова не искам да излагам на опасност каузата си.

Никога досега не се бях обаждала на чичо Бил, затова първоначално не бях много сигурна как точно да се свържа с него. (Повече от ясно е, че нямаше начин да попитам мама и татко, защото те веднага ще настоят да разберат защо искам да се видя с чичо Бил и защо изобщо съм ходила в старческия дом на Сейди, и за какво, за бога, говоря — каква огърлица?!) Затова просто звъннах в централния офис на компания „Лингтън“, накрая успях да убедя някого, че съм съвсем истинска и не лъжа, свързах се с един от преките му асистенти и помолих да си запиша час за среща с чичо Бил.

Все едно исках да видя президента! В рамките само на час получих шест имейла от шест различни асистенти, които координираха времето, променяха времето, променяха мястото на срещата, организираха кола, предупреждаваха ме да си нося личната карта, предупреждаваха ме, че нямам право да си просрочвам уговореното време, питаха каква напитка „Лингтън“ ще пожелая да ми бъде сервирана в колата…

И всичко това — само за някаква си десетминутна среща!

Не мога да отрека, че лимузината си я бива! Все едно съм рок звезда. Има си две меки седалки, разположени една срещу друга, телевизор и охладен ягодов шейк, който си бях поръчала. Бих си позволила да изпитам даже и благодарност, само дето татко веднъж подхвърли, че чичо Бил винаги изпращал коли за хората, които искали срещи с него, за да може в мига, в който му писнат, да ги изпрати по живо, по здраво у дома.