Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 107

— Да бе! — подбелвам очи.

— Погледни се само, глупаче! Приличаш на филмова героиня!

Крайно неохотно аз отново се обръщам към огледалото, като се опитвам да си се представя върху примигваща, черно-бяла лента, завързана върху релсите, на фона на усмъртяващите слуха злокобни акорди на някое раздрънкано пиано. Ха, тя май наистина има право! Изглеждам като филмова звезда от двайсетте!

— О, сър, моля ви, пощадете ме! — проточвам превзето, като изпърхвам с клепки.

— Именно! Виждаш ли?! Сребърният екран щеше да се влюби в теб!

Погледите ни със Сейди се срещат и аз не мога да сдържа усмивката си. Това е най-странната, най-идиотската среща в моя живот, но незнайно как настроението на моята пралеля се оказва заразително.

Когато се връщаме триумфално в бара, забелязвам, че Ед продължава да си бърбори сладко с Женвиев. Тя се е отпуснала „небрежно“ на високия стол до него, обаче аз автоматично схващам, че позата е целенасочена и предназначена да му покаже колко висока и елегантна е тя. Но схващам също така, че той изобщо не забелязва този факт, което някак си го издига в очите ми.

Обаче Сейди забелязва. Започва да се опитва да избутва Женвиев с лакти, крещейки „Махай се!“, обаче бизнес дамата изобщо не я усеща. Очевидно съзнанието й е направено от някаква материя, доста по-твърда от нормалната.

— Лара! — посреща ме тя с фалшива усмивка. — Съжалявам, че задържах Ед. Нямах намерение да развалям вашата интимна вечер!

— Няма проблеми — дарявам я със същата фалшива усмивка аз.

— Отдавна ли се познавате? — пита, като помахва между мен и Ед със сребърните копчета за ръкавели на ризата си.

— Не особено.

— Тогава как се запознахте?

При този въпрос поглеждам крадешком към Ед. Става ясно, че на него му е толкова неловко от този въпрос, че ми идва да се изкискам. Решавам да му се притека на помощ.

— Беше в офиса, нали? — изричам.

— Именно. В офиса! — кимва облекчено кавалерът ми.

— Виж ти! — Женвиев се залива от кръшен смях — от онзи вид, с който човек се смее, когато е много, ама много ядосан. — Ед, ама и ти си един потаен! Нямах никаква представа, че си имаш приятелка!

За части от секундата погледите ни с Ед се срещат. Веднага разбирам, че тази идея на него му харесва точно толкова, колкото и на мен.

— Тя не ми е приятелка — отговаря. — Искам да кажа, това не е…

— Аз не съм му приятелка! — припявам и аз. — Ние просто… само за една среща…

— Просто пийваме по едно питие — допълва услужливо Ед.

— И вероятно никога повече няма да се видим — казвам аз.

— Вероятно, не! — потвърждава Ед. — Определено, не!

И двамата започваме да кимаме в пълно съгласие. И ако трябва да бъда честна, мисля, че за първи път почувствахме нещо общо помежду си.

— Разбирам — кимва Женвиев напълно объркана.

— Лара, позволи ми да те черпя още едно питие! — обръща се към мен Ед и ме дарява с най-топлата усмивка за тази вечер.