Читать «Във вихъра на двайсетте» онлайн - страница 105

— Не е ли божествен?! — промърморва и сваля ръцете си по-надолу, около кръста му и по гърба му.

— Успяваш ли да го почувстваш? — промърморвам невярващо, а Сейди се отдръпва като човек, хванат на местопрестъплението.

— Не в това е въпросът! — започва да се оправдава тя. — Пък и не е твоя работа!

Ясно. Значи не може. Е, щом й харесва, да прави каквото си ще. Но налага ли се да гледам, а?

— Сейди! — просъсквам, когато ръцете й се плъзват още по-надолу по тялото му.

— Моля? Каза ли нещо? — С огромно усилие на волята Ед успява да се фокусира върху мен.

Продължава да се клати в пълно неведение за факта, че една двайсет и три годишна жена от еманципираното поколение на двайсетте пълзи с хищническите си ръце по него.

— Казах… да спрем — заявявам и извръщам очи от Сейди, която тъкмо се опитва да му гризне ухото.

— Неее! — провиква се побесняла тя. — Ощеее!

— Страхотна идея — съгласява се веднага Ед и ние се запътваме към масата си.

— Ед? Ед Харисън? — На пътя на моя кавалер застава руса жена с бежови панталони, бяла риза и ликуващо изражение на лицето. На масата зад нея се виждат неколцина изтупани като нея бизнесмени, които наблюдават жадно сценката. — Точно както си мислех! Ти си! Ти да не би да… танцуваше току-що?

Докато Ед оглежда лицата на масата отзад, става очевидно, че най-лошият му кошмар се е сбъднал. И при това е петдесет пъти по-лош. Изпълвам се със съжаление към него.

— Точно… точно така — изрича накрая, сякаш и самият той не може да си повярва. — Ние танцувахме. — После се осъзнава и допълва: — Лара, познаваш ли Женвиев Бейли от Ди Еф Ти? Женвиев, запознай се с Лара! Здравейте, Бил, Майк, Сара… — кима по посока на всички хора, насядали около масата.

— Роклята ти е възхитителна! — отбелязва снизходително великата бизнес дама, плъзвайки очи по тоалета ми. — Очевидно си падаш по модата на двайсетте!

— Съвсем оригинална е! — кимвам ентусиазирано.

— Не се и съмнявам!

Усмихвам се колкото ми е възможно, обаче тя вече ме е отписала. Аз не желая да бъда облечена като поредицата стари кукли от „Дейли мейл“! Особено пред безсъмнено важни делови персони!

— Извинете! Ще отида да си освежа грима! — допълвам, като се насилвам отново да се усмихна. — Веднага се връщам!

Щом се озовавам в тоалетната, аз изваждам от чантата си носна кърпичка, намокрям я и започвам ожесточено да търкам лицето си. Ала нищо не се маха.

— Какво правиш?! — изписква Сейди, внезапно материализирала се зад мен. — Ще съсипеш цялото си лице!

— Просто се опитвам да приглуша леко нюанса — изричам между няколко отривисти търкания.

— О, този руж няма да излезе така! — махва пренебрежително с ръка тя. — Неизтриваем е. Трае дни наред. Червилото също!

Неизтриваем ли?

— Между другото, ти къде си се учила да танцуваш? — продължава нехайно пралеля ми, като се настанява между моя милост и огледалото.

— Никъде. Ние днес не се учим да танцуваме. Просто го хващаме в крачка.

— Личи си. Истинска трагедия си!