Читать «Драконът от Луалаба» онлайн - страница 4

— Нещастнико, затова ли дойде тук, за да ми предадеш тайната си? За глупак ли ме смяташ? Какво значи някаква си клетва, когато става дума за злато? Кой разумен човек на мое място ще тръгне да дири чужд син, за да дели с него богатството си? Има ли такъв идиот на света? Кажи де! А и да има, сигурно не се нарича Зигфрид Ерлих.

Извади плика, отвори картата. Значи там, в тоя пущинак сред дяволските блата…

Надигна се и без да се обърне, тръгна по пътеката към плантацията. Не видя как умиращият отвори широко очи и го проследи с укоряващ, ужасен поглед.

Трябваше да извика работници, та да го погребат, да заличат по-скоро следите му. Все едно че е загинал като другарите си край Огнената пещера.

Злато! Планина от злато! Но всеки, който се докосне до него, умира. Къде беше слушал подобно нещо?

Пътеката навлезе в плантацията. Към брега, на влажното, растеше маниока за храна на работниците, рицин за масло и ананаси за фураж на добитъка. Край пътеката разлюляваха огромните си нацепени листа банани — едни млади, яркозелени, пуснали огромните си цветни пъпки, а до тях други, препънати под тежестта на китките жълти плодове. Цветове и плодове — сякаш спрели една до друга, си съперничеха цъфтящата пролет и плодовитата есен. Навред прелитаха пъстроцветни птици бананояди като живи дъгички.

А по-нагоре, на сухия хълм, се бе проснала самата плантация. Зигфрид беше научил вече нещо за маслената палма. Сърцевината й имаше вкуса на банан. И снощи пи палмово вино. Сапунът, с който се миеше, съдържаше палмово масло. Готвеха с палмово масло. Колибите на негрите бяха покрити с палмови листа. С една дума, цялата плантация щеше да съществува дотогава, докато съществува маслената палма.

Изведнъж Зигфрид спря. Но да! Точно тъй! Отмъщението на фараона! Така беше чел във вестниците. През 1922 година един археолог, Ховард Картер, открил гробницата на Тутанкамон, цяла, непокътната, пълна със скъпоценности. Златен саркофаг. Върху входа — релеф: богинята на смъртта с разперени крила и надпис: „Смъртта ще докосне с крилата си оня, който оскверни свещения сън на сина на слънцето“. После всички, които проникнали в гробницата, измрели. Двадесет и един човека. Умрели от тайнствена болест. Също така силни мускулни болки. Само откривателят останал жив. Фараонът отмъстил жестоко за светотатството, за нарушения покой.

А преди няколко години заболял един учен от Южноафриканския съюз. И той нещо ровел из пещерите, обиталища на негърските зли духове. Едва се отървал и той от същата болест — изтощение, непоносими болки в мускулите.

И ето проклятието на Огнената пещера! Двадесет поразени от него, мъртви, оставили кости сред блатата.

Струва си да се позамисли.

— Къде се губиш? — посрещна го Жозеф Симон, стъкмен, наконтен както винаги. С костюм, с бяла риза, с връзка. Навред — из плантацията, в градовете, на лов, дори при наказателните експедиции в джунглата.

Зигфрид се вгледа в черното му усмихнато лице. И в същия миг му хрумна възхитителна мисъл. Гениална мисъл.

Ето кой ще влезе в пещерата! Ето кой ще му изнесе златото! Тая ухилена полумаймуна ще му плати за всички унижения, които Зигфрид Ерлих преживя в неговата проклета страна.