Читать «Драконът от Луалаба» онлайн - страница 2

Болният раздвижи устни:

— Остави ме… На земята…

Зигфрид го положи върху тревата, загледа го с очакване.

Нещастникът се опита да вдигне ръка, ала не намери сили да я удържи и тя падна на гърдите му. Страшна, изсушена ръка, сякаш самата смърт! Зигфрид отдавна не беше виждал такава ръка — от времето, когато беше надзирател в лагера Маутхаузен.

— Не ме носи другаде — промълви непознатият. — Тук ще умра.

„Добре се нареди! — изруга се на ум Зигфрид. — Ами не е ли по-добре да догониш с лодката плаващия остров и да оставиш тоя смъртник там, откъдето го взе… Сам да се оправя.“

— Чуй ме! — пошепна човекът. — Преди да умра… Аз бях там… В Огнената пещера… При златото…

Немецът зяпна от изненада. Наведе се, превърнат в слух.

— Огнената пещера! — възкликна той. — Не е ли измислица?

Болният притвори пак очи.

— Пълна със злато… И то е мое… Аз останах последен… Чисто, самородно… Буци злато…

Зигфрид не се стърпя повече.

— Къде? Казвай по-скоро!

Нещастникът не отговори. Лежеше отпуснат. Дали беше умрял? И то тъкмо сега, когато трябваше да говори.

По цяла Африка — не, по цял свят се носят легендите за Соломоновите златни рудници. Хиляди нетърпеливци са платили с главите си дързостта да намерят тайнствената страна Офир, отдето Соломон е измъквал златните си товари. Къде не са търсили? И в Замбия, и в Конго, и в Родезия. В планината Инянга има следи на древна, неизучена цивилизация. Същите следи, както и в мъртвия град Зимбабве. Развалини, каменни укрепления, акведукти, ниви на тераси. Зигфрид е ходил там. Но злато не видя. Казват, че имало, но той не видя…

Тук, край Луалаба, дочу мълвата за Огнената пещера, издълбана в златна планина. Дали пък не е това страната Офир? Никой не знае къде се намира. Едни сочи на изток, друг — на запад. Някъде из джунглата, из тая убийствена джунгла, още неизбродена от крака на бял човек, пълна с тайни, опасности; тоя зелен ад, който изсмуква волята, цялата ти жизненост, който те превръща в парцал… Всички пътуват по реката. И едно-две шосета. Никой не се отклонява от тях, откак са минали Ливингстон и Стенли… Все по техния път…

Немецът разтърси болния за рамената.

— Къде? Къде?

Нещастникът го изгледа с помътнели зеници.

— Отидох заради сина си… Да изкупя греха си…

Внезапно той насочи показалеца си към сърцето на Зигфрид.

— Закълни се, че ще му предадеш думите ми… Като братя ще разделите богатството…